Изпитвали ли сте страх като деца, че торбалан се крие в тъмния гардероб? Сега си представете, че виждате как торбалан излиза от гардероба и сяда до вас на леглото. И сте сам сами двамата и никой не може да ви защити от него. В това се превърна живота ми. Това беше отдолу, а на повърхността, на повърхността беше съвсем друго:

– Блазе ти, Алекс. Оправи си живота с тоя бизнес. Да ти кажа в началото, като каза бях сигурна че е голяма глупост и ще затънеш, но много съм грешала.

Седим в малката ми кухня с Мира. Тя е най-старата ми приятелка, но дори на нея не съм казала за Борил и тя е убедена, че съм направила всичко с кредит.

– Криско кога заминава?

– След две седмици.

Криси изкара отлична диплома и много лесно се класира за Импириъл Колидж. Е, българската стипендия не успя да вземе, но аз успях да събера парите за таксата и за разходите в началото и получих уверение от Борил, че ако нещо се наложи ще ми даде на заем. Даде ми на заем и за абитуриентската, така че нямах основание да се съмнявам в думата му. За всеки случай събрах моите и на съпружето родители и решихме, ако нещо се обърка и не мога да намеря пари, да продадем два имота, които щяха да покрият разходите по следващата година. Единствения твърдо против беше благоверния ми и вдигна голям скандал. И накрая свекъра се озъби на сина си:

– Абе синковец, ти детето си ли искаш да подяваш? Не та ли е срам. Да не си мангал, та не искаш да си изучиш детето? Ако трябва и апартаментите ще продадем, ама детето ще се изучи.

Моя бесня още доста време, но въпроса беше решен и той само вдигаше пушилка.

Вечерта започна да беснее и на мен, че Криси е един некадърник, няма да завърши и всички сме се побъркали да пръскаме такива пари, все едно в България няма университети. След като го послушах малко, ми писна тотално.

– Млъкни и ме чуй, ако продължаваш така ще подам молба за развод.

– Ти какво си мислиш, че оня т*пкач няма да те зареже ли? Да не си на 20, ще те ч*ка, ч*ка и ще си намери някоя млада.

– Престани да викаш, да ни слуша блока. Никой не ме ч*ка, така че няма кой да ме зарязва, но аз определено ще те зарежа както върви.

– Няма да изляза от апартамента! Аз съм го правил, аз съм хвърлял пари тука, няма да ме изхвърлиш и да се шириш с някой тъпк*ч.

– Тогава аз ще изляза, ще подам молба за развод и накрая ще отиде на публична продан.

– Ти голяма работа стана, видя 2 лева и всички трябва да ти целуваме краката. Мръсна к*рва.

Вдигнах рамене:

– Прав си. Ожених се за к*рварин, значи съм к*рва.

Толкова ме ядоса, че си постави интереса пред този на Криси, че и да беше останало нещо от чувствата ми към него, всичко си отиде. И реших окончателно, щом детето замине за Англия подавам молба за развод.

– Всички ли пари пращаш на сина си?

Три месеца след заминаването на Криси за Англия седим в градината на една вила с Борил. Домакините не са се събудили още и ние пием кафе сами. Ранна снежна зимна сутрин е, но слънцето наднича и времето е страхотно. Седим на една дървена пейка и той ме е прегърнал през рамо. От два месеца е разделен с бившата си приятелка и има много свободно време, което явно смята че е най-добре да прекарва с мен. Докато преди се виждахме по веднъж на месец, два, сега ми звъни непрекъснато.

– Повечето, защо?

– Ако ти трябват за някакви нужди, взимай от касата. Накрая ще ги оправяме.

– Не ми трябват. Оправям се.

Той ме поглежда:

– Не се оправяш. Трябва ти кола.

– Имам си кола.

– Имаш таралясник. Несериозно е да се появяваш на бизнес срещи с такава трошка. Трябва ти хубава кола. Иди и си избери нещо на лизинг. Не са милиони. И – пак ме поглежда – не ми се обиждай, но ти трябват хубави дрехи. Скъпи, от новите колекции. Това са важни неща. Трябва да демонстрираш пари и класа. Това вдъхва доверие и предразполага хората.

– Добре – въздъхвам.

Той ме целува по врата:

– И, Алекс, моля те, не пий толкова.

Поглеждам го изненадана. Внимавам много и в компания пия съвсем малко. Той се е напивал, но аз никога.

– Виждам те сутрин, когато си говорим по вайбъра. Пиеш всяка вечер, предполагам. Въобще ли не можеш да спиш?

Само свивам рамене.

– Премести се при мен.

– Не мога, знаеш че ми върви развода. Не мога да живея с друг мъж.

Борил свива пренебрежително рамене:

– Кажи кой ти е съдията и развода ти е оправен.

– Не, не искам да стават издънки. Ще се разведа по каналния ред.

– Ще се сринеш, Алекс. Не си свикнала да си под такова напрежение и това ще те разбие. Някой трябва да се грижи за теб. Аз ще го правя.

Придърпва краката ми върху неговите и ме прегръща с две ръце.

– Трябва да се научиш да се отпускаш. При тази работа човек е постоянно на педала и ако не изпускаш парата, ще изгърмиш. Трябва да се научиш да превключваш. Когато е работа е работа, когато е кеф, мислиш си само за кефа.

– Не мога.

– Виждам. Хайде, ела да живееш с мен. Опитай за малко, не си освобождавай квартирата и ще решиш дали ти харесва.

– От работата няма напускане, от връзката ще има ли? - питам полушеговито, полусериозно.

Той се разсмива и ме гризва по ухото.

– Ама ти наистина ли ми се върза за това за напускането? Просто не исках, когато ти се види нанагорно да се откажеш. Искаш ли да отидем до Англия, да видим децата другата седмица? Хем ще ги запознаем. Да се знаят и да си помагат.

– Не мога да се появя с друг мъж пред сина ми. Тежко му е за развода.

Това е лъжа. Когато му съобщих че съм подала молбата, Криси вече беше в Англия. Нямах намерение да му казвам, но свекър ми ме убеди че ще е грешка да научи от някой приятел и след няколко дни колебания, аз се реших. Криси само сви рамене:

– Трябваше да го направиш много отдавна, мамо. Не се притеснявай, всичко ще бъде наред. Ако ти създава някакви неприятности, просто ми се обади и аз ще се оправя с него.

Втренчих се в лицето на детето си. Звучеше прекалено спокойно и прекалено... мъжки.

– Кой ти каза, Криси? Баба ти ли?

Криси пак сви рамене:

– Не, той ми се обади.

Прииска ми се да нарежа на дребни парченца влечугото, с което бях живяла толкова години и наричах съпруг.

– Всичко ще е наред, мамо. Ще видиш. Без него ще си по-добре.

Борил ме придърпва още по-плътно към себе си.

– Ще излезем по отделно и ще се срещнем уж случайно. Мойте са отдавна там и майка им е там, ако се наложи нещо винаги ще му помогнат. Ще те запозная и с майка им. Хем да и кажем и да търси клиенти. Тя е оправна мадама. Сега живее с един руснак, иска да го убеди да прави бизнес в България, ама той се дърпа. Може ти да си пробваш чара и да клъвне. Дай целувка – той ме целува и после пак ме поглежда – Ще се преместиш ли при мен?

– Нека да приключа с развода – казвам – бързо ще свърши. А в Англия ще отидем, само кажи кога.

Криси страшно ми липсва и мисълта, че ще го видя скоро ме изпълва с безумна радост.

Оказва се, че съм била много наивна да смятам, че ще се разведа лесно. След като се изнасям, БНД /бащата на детето ми/, както наричат бившите в един популярен женски форум, първо го удря на молби и спомени колко ни е било хубаво едно време. Когато проумява, че съм сериозна и няма да успее да ме превърти да се върна, се започва със заплахите. Причаква ме когато се прибирам от работа, пресреща ме когато ходя до магазина или автомивката. Получавам образни обяснения как ще бъда убита, удушена, нарязана, полята с киселина и тем подобни. После ми звъни нощем и започва да се извинява, да ми говори колко много ме обича и как аз съм виновна, че съм развалила хубавото ни семейство. После пак ме заплашва и така до сутринта. Не смея да му затворя телефона, защото моментално цъфва на вратата на квартирата ми и вдига скандал, който събужда целия квартал.

Стискам зъби и се моля Господ да ми даде сили да издържа. Не виждам какво мога да направя, и да викам полиция, те само ще го предупредят и толкова. И да мина през всичките мъки и да изкарам ограничителна заповед, той няма да я спазва и ми се вижда безсмислено. Надявам се, това което казват миналите преди мен по тоя път да е вярно и ада ми да приключи с края на развода, много се надявам. Преди първото дело равносметката ми е два счупени телефона, насинени ръце и много бран страх, че наистина може да превърти и да ме убие в някои храсти. Опитвам се да го взема с хубавото, за да се съгласи на развод по взаимно съгласие, не ми се получава. Първо, след много кандърми и лазене по корем от моя страна уж е съгласен, после обаче научава за новата ми кола и... Е, явно ада има повече кръгове отколкото съм мислела. Мога да преглътна потрошената кола, мога да преглътна дори скандала в офиса ми и срама, че крещи пред служителите ми че съм к*рва, но мисълта че всичко това може да се повтори когато съм с клиенти ме кара да потърся някакво решение. И докато БНД беснее в офиса и троши ксерокса ми, викам полиция. Офисите наоколо са скъпи, държат ги богати хора, така че полицаите се появяват чевръсто.

– Ще подадете ли жалба?

Полицаят е около моите години и не изглежда впечатлен от сценката. Колегата му приказва нещо тихичко на БНД в далечния ъгъл на другата стая. Бях изпратила служителите си навън, още при първите крясъци и за щастие сега сме сами с полицаите.

– Не – усмихвам се – мисля, че си имате по-важни работи от това. Може ли да ме насочите към някого, частен детектив, или нещо такова, който може да ми помогне? Доколкото го познавам, едно предупреждение няма да го спре, а не искам да ви разкарвам всеки ден заради глупостите ни.

Полицая ме оглежда преценяващо, после офиса, после БНД.

– Ние сега ще му отправим предупреждение на господина, както е по закон. Към човек, който да му въздейства по някакъв начин, не мога да ви насоча и не ви съветвам да прибягвате до това. Още повече, че е много вероятно господина да има контакти в тези среди и ефекта да е обратен. Ако се чувствате заплашена, обърнете се към прокуратурата и си изискайте ограничителна заповед. Това, което мога да ви посъветвам, е да си наемете физическа охрана за офиса. Така няма да се допускат ситуации като днешната.

– Да ме насочите към някоя фирма? - усмихвам се мило.

– Има много, госпожо. Напишете „охранителна дейност“ в търсачката и излизат. Мога да ви дам един телефон на една, там работят много бивши колеги и поне по мои наблюдения, на техните обекти проблеми няма, но вие ще си прецените.

Полицая ми записва телефона на едно листче, аз му благодаря и двамата с колегата му подкарват възпитано бившия ми надолу. Той ми хвърля смъртоносен поглед за последно и тримата изчезват от погледа ми. Поглеждам номера от полицая, ей откакто с тези телефони всеки може да ти направи скрит запис, всички ги тресе шубето. Големи приказки, голямо нещо докато даде номера. Едно време сам щеше да ми го предложи. Обаждам се и си уреждам среща.

Офисът е хубав, момичето което ме посреща много любезно, човека при когото ме завеждат, също.

– Здравейте, имам проблем и ме насочиха към вас. Надявам се да може да ми помогнете.

– За какво става дума?

– Развеждам се и нещата започнаха да излизат от контрол, започна се със заплахи, телефонен тормоз, преди няколко дни потроши чисто новата ми кола, а днес ми направи голям скандал в офиса. Работя с клиенти и не мога да си позволя такива работи. Викнах полиция и един от полицаите ме насочи към вас.

– Съпруга ви с бизнес ли се занимава?

– Не, охрана е в банка.

Мъжът срещу мен оглежда дрехите ми и телефона ми и леко се подсмихва. След конското от Борил се разхождам в премени за няколко бона и даже и за най-големия лаик в модата това е очевадно. А този срещу мен не е от лаиците.

– Подадохте ли жалба за колата?

– Не, не мога да си позволя публичност. Искам нещата да се уредят дискретно.

– Какво точно очаквате от нас?

Вдигам телефона си и му показвам, че го изключвам.

– Може ли да съм директна?

Той ми кимва.

– Искам да разбере, че съм приключена история, да се съгласи на развод по взаимно съгласие и повече да не ми досажда.

– Вие с какво се занимавате?

Подавам му визитка, той я поглежда и ми се усмихва:

– Защо не се обърнахте към шефа, за да ви разреши проблема?

Поглеждам го недоумяващо и той пак ми се усмихва:

– Към г-н Николов, фирмата ви е в негов офис. Ние ви осигуряваме сота.

Мамка му на тоя тъп полицай, мамка ми и на мен, че не проверих телефона в нета. Само аз може да съм такъв карък, да попадна на хора на Борил. Голяма тъпачка съм.

Мъжа се обляга назад на стола и пак ми се усмихва мило:

– Да разбирам ли, че имате причини да не искате шефа да разбере за проблемите ви?

– Разбира се, че имам. Това са лични проблеми, които пречат на работата ми. Ако бяхте на мое място, щяхте ли да искате той да знае?

– Права си, нали може на „ти“? Аз съм Иван.

– Александра, викат ми Алекс.

– Виж, Алекс – той се навежда към мен – ти си наш човек, така че това с мъжа ти ще го оправим. Няма да се притесняваш, аз лично ще се погрижа. Ще си говорим колкото трябва, докато разбере какво му казваме. Попечителство, имоти, нещо друго ще оправяте ли?

– Само апартамента в който живеехме, той е от моите родители, но ще трябва да го делим.

Мъжа ми намига успокоително:

– Няма да го делите, ще ти го остави. Ще ми дадеш датата на делото, да се погрижим да дойде в съда. Ще ти дам номера си, ако нещо все пак реши да ти досажда, звъниш и веднага идвам или пращам хора. Ти отскоро ли работиш за шефа?

– Година и малко.

– Затова не та знам. Аз бях в чужбина малко, опитах в Германия, ама едвам изкарах година и половина и се върнах. Не е за мен там, от работа затворен в стаята и толкоз. Това не е живот.

– Тая фирма на Николов ли е?

– Беше на времето. После я продаде на брат ми и още едно момче. Ама ние старите, на него още му си викаме „шефа“. Ти работник ли си му или и на тебе ти я продаде?

– Ортаци сме.

– Той е свестен човек и много помага. Аз се бях пребил с един мотор и брата тогава я беше окъсал, бяхме теглили едни заеми и двамата за една къща, децата бяха малки, абе бяхме на червено като дирник на маймуна. И шефа тогава ми плати цялото лечение и всичко. Пак аз по това време пак бях напуснал от него, бях при един друг, ама оня едни 100 лв даде на жената и после си ги иска. А шефа няколко хилядарки потроши по мене и после, като отидох да му ги връщам вика: „Бе я бегай, за кво са ми тия пари, ковчега ремарке няма. Дай на децата си там.“ Твоя много ли потроши колата?

– Цялата. Предния ден я купих и на следващия я потроши.

– И ти сега без кола ли си?

– Седи в сервиза, като събера пари за ремонта ще я оправя. Каското нали знаеш колко плащат... И лизинга и върви. Купон.

– Луд човек. И аз съм разведен, ама такива истории е нямало. Фанах си сакчето и си отидох. То като не ме ще вече, какво да се натискам. Е, намерих си друга и си живеем. Абе при тебе няма ли някоя работа, че жената е в една фирма, ама много взеха да им бавят заплатите. Явно нещо са я окъсали. А при нас в момента няма нищо за жени.

– Каква работа търси?

– Ами офис някаква, тя сега е в един търговски отдел.

– Имам, но да знаеш че при мен сега заплатите са по 700-800 лв. чисто. По-нататък сигурно ще скочат, ама сега е това.

Истината е, че нямам свободно място, но ще преместя някого. Държа на новия си приятел.

– Ти сега да не мислиш, че повече взема...

– Добре, нека да ми звънне утре тогава. На тоя втория номер от визитката.

– Много ти благодаря. А с твоя проблем ще се заемем още тази вечер. Якичък ли е?

– Доста. Запален е по фитнеса и познава доста момчета от залите...

– Аз пък съм бивш боксьор и познавам още повече народ – намига ми мъжа. - Дай няколко снимки, адрес и къде ходи вечер обикновено.

Обяснявам и после питам:

– Колко парички?

– Като имаш, ще дадеш 300, 400 лв да се почерпят момчетата и това е.

Посягам към чантата си, но той ме спира с жест:

– Сега си оправяй колата, по-нататък ще се оправим, няма страшно.

Благодаря му и се разделяме. Май извадих късмет, че се получи така. Честно казано, очаквах да ми поискат към 5 хил. за услугата.