– Не мисля, че те краде така.
Седим в малък ресторант и вечеряме. Преснимам съвестно документите вече четири месеца и коректно си получавам парите за тази работа. Тази вечер нося документите лично, поканил ме е на гости в Банско. Частна вила и купон в камерен състав. Правим нещо като ранна вечеря преди да тръгнем натам. От случката във Виена се виждаме на около две, три седмици. Аз се оправдавам с командировки, той с бизнес.
Борил ме поглежда (когато се запознахме името ме изненада и помислих, че не съм чула добре „Борис?“ - попитах, „Борил, с л. Майка ми беше учителка по история“ - беше ми се усмихнал той.)
– Защо мислиш така?
– Защото не разбира от счетоводство, за да си играе с цифрите. А едва ли би намесил друг човек в това. Не и при шеф като теб. Разбира от производство и сигурно те краде оттам.
– А ти от какво разбираш? - намига ми.
– От привличане на клиенти – засмивам се. - Мога да убедя всеки за всичко - и в този момент ми светва.
Борил ме поглежда:
– Какво се сети?
– Как те к ...