Сутрин е. Тъмно е. Бебешки рев. Ставам. Вървя по инстинкт, толкова ми се спи. Бори суче. Заспивам. Отварям стреснато очи и си поемам успокоено дъх, жив е, не съм го задушила. Наял се е и заспива. Ставам и се опитвам да свърша нещо. Бори реве. Гушкаме се. Сменяме памперси. Млъква. Опитвам се да свърша още нещо. Бори реве. Гушкаме се. Суче. Сменяме памперси. Заспива. Мисля си, че правя нещо, не правя. Спя права. Бори реве. Гушкаме се. Разходка. Кафе с две „приятелки“ и те с бебета. Родителите им са бизнеспартньори на Алекс. Бори реве. Разходка в далечния край на кафето, главно за да се махна от кокошките на масата. Успокоява се и се връщаме.
– Купихме дизайнерси пелени, вие имате ли? И бодита от колекцията на... А на мен си взех...
Дрън, дрън, дрън, зазяпвам се в едно улично коте. Телефона ми звъни:
– Да, мамо?... На кафе сме с Юлка и Таня... Не, сутринта като...
Давам подробен двайсетминутен отчет какво се е случило от снощи, когато за последно сме се чули. Кокошките на масата ме гледат ...