– Кокаин ли взимаш?
Въпроса ме втрещява. Никога не съм взимала наркотици, дори като тинейджър и не мога да разбера какво го е накарало да си помисли това.
– Какво взимаш, Алекс? Няма да те оставя, докато не ми кажеш.
– Добре, г-н социални грижи. Пия антидепресанти предписани ми от лекар. Съжалявам, че те разочаровам и не съм наркоманка.
– Тоя лекар не ти ли каза, че те не трябва да се смесват с алкохол?
Вдигам рамене:
– Така по-лесно заспивам.
– Ъхъ, само дето можеш да заспиш и завинаги. Или да получиш инфаркт, зависи какви са.
– Сега и лекар ли стана?
През цялото време докато се разправяме седя права срещу него и сега той също се изправя.
– Стига, Алекс. Да не мислиш, че си първата която минава през всичко това. Срещу стреса има само едно лекарство и то е две лъжици майната му. Не почнеш ли да го вземаш навреме, всичко отива по дяволите. Имаш сериозен проблем и трябва да го осъзнаеш. Трябва да спреш хапчетата и пиенето. И да започнеш да се храниш. Не искаш да си оставиш детето сирак, ...