Виолета гледаше през прозореца към дворчето. Там играеше Стела-петгодишно момиченце. На пейката бяха любимите ѝ кукли – Рапунцел, Ана и Елза. Детето им говореше нещо и се усмихваше. На лявата ѝ бузка се появи трапчинка. „Целуната е от ангел, щом има трапчинка“, казаха на Виолета когато я роди. Тази трапчинка, тъмносините очи и дългите мигли, момиченцето беше „откраднало“ от майка си.
Виолета погледна часовника си- минаваше 12,00 часа. Вратата на къщата отсреща се отвори :
- Стеле, звездичке, време е за обяд!
Момиченцето вдигна главичка, усмихна се, грабна куклите и се втурна към жената, която стоеше на прага. Прегърнати, двете влязоха в къщата.
Виолета се отдръпна от прозореца. Болката я връхлетя неочаквано. Отново преживя онзи миг преди пет години в родилния дом, когато ѝ съобщиха, че дъщеричката ѝ е починала. Не можеше да повярва, че красивото бебе, което бе прегръщала предния ден е починало в съня си.
И последваха дни, за които нищо не можеше да си спомни. Работеше от къщи, за IT ко ...