Виолета
Виолета гледаше през прозореца към дворчето. Там играеше Стела-петгодишно момиченце. На пейката бяха любимите ѝ кукли – Рапунцел, Ана и Елза. Детето им говореше нещо и се усмихваше. На лявата ѝ бузка се появи трапчинка. „Целуната е от ангел, щом има трапчинка“, казаха на Виолета когато я роди. Тази трапчинка, тъмносините очи и дългите мигли, момиченцето беше „откраднало“ от майка си.
Виолета погледна часовника си- минаваше 12,00 часа. Вратата на къщата отсреща се отвори :
- Стеле, звездичке, време е за обяд!
Момиченцето вдигна главичка, усмихна се, грабна куклите и се втурна към жената, която стоеше на прага. Прегърнати, двете влязоха в къщата.
Виолета се отдръпна от прозореца. Болката я връхлетя неочаквано. Отново преживя онзи миг преди пет години в родилния дом, когато ѝ съобщиха, че дъщеричката ѝ е починала. Не можеше да повярва, че красивото бебе, което бе прегръщала предния ден е починало в съня си.
И последваха дни, за които нищо не можеше да си спомни. Работеше от къщи, за IT компания, но трудно изпълняваше определения таргет. Щом включеше лаптопа на екрана виждаше мъничкото личице на дъщеря си. Обвиняваше се, че не спаси живота ѝ.
Всичко се промени преди две години. Виолета прочете за съдебното дело, което младо семейство водеше срещу родилен дом. Порази я сходната съдба - живородено момиченце, което по-късно е обявено за мъртво. Семейството мислеше, че детето им е дадено за осиновяване. Дали и Стела не беше отвлечена? След две години на упорито търсене, понякога и прекрачвайки закона, Виолета успя да открие дъщеря си. За да е по-близо до нея купи съседната къща. Момиченцето, което играеше в двора беше нейното дете. Как и кога да съобщи на съседите си, че тя е майката на Стела? Виолета виждаше с каква любов е обградена дъщеря ѝ. Затова засега само отдалече гледаше и бдеше над детето.
© Надежда Тодорова - НадиКа All rights reserved.
