На по-малко от 100 км. южно от Багдад, на брега на река Ефрат, се намират останките на древния Вавилон. Сегашният му облик, белязан от безкомпромисния ход на времето, не e в състояние да разкрие блясъка на онзи внушителен център на някогашната велика империя, но въпреки това името Вавилон съвсем не е похабено от годините и днес отново продължава да се издига високо в съзнанието на човешката цивилизация.
Това е същият превъзходен град, чийто възхитителен изглед става повод цар Навуходоносор да „избухне“ в словоизлияние, поставящо началото на един дълъг период, в който владетелят губи разсъдъка си: „Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си!“. [1]
Не с прелестта на жилищните постройки обаче, нито с изящните градини или с претъпканите със стоки сергии остава в паметта на човечеството великолепният град. С нещо друго привлича вниманието. С един грандиозен строителен проект за изграждане на безпрецедентно висока кула. Вели ...