Aug 18, 2011, 11:57 AM

Власт, страст и безумие! 

  Prose » Narratives
1337 0 10
6 мин reading

 ВЛАСТ, СТРАСТ И БЕЗУМИЕ!

 

Вечерният смог бе обгърнал града в своята прегръдка. Всичко живо бързаше за някъде.

Чуваха се клаксони на автомобили, викове на изморени, дори и ядосани хора, след дългия работен ден.

В отдалечен край на града, пред изискан ресторант, спря автомобилът на

Робърт. Той слезе и подаде ръка на жената, която дръпна прекалено късата за бизнес-среща, но иначе седяща ù прекрасно пола.

При видa на това, Робърт се усмихна и каза:

- Спокойно, мила, ти винаги изглеждаш добре! Бих казал, много добре!

- Не се притеснявам за себе си, а за партньорите ти, когато ме видят.

Тя беше около 30-те. Брюнетка, добре сложена, с дълбок поглед и чаровна усмивка и магнетично излъчване, което караше всеки да се влюби в нея.

Робърт се гордееше със своята Синди. Не само с външността ù, а и с нейната интелигентност, доброта. Тя беше неговата съпруга... неговата малка, сладка Синди.

Робърт погледна часовника си и забърза крачка, като придърпваше Синди след себе си.

Всички бяха дошли и очакваха само тях – Господин Донован и, за жалост госпожа, Синди.

Влизайки, ги посрещна усмихнат млад рецепционист:

- Г-н Донован, очакват Ви! Госпожо... - той кимна леко за поздрав - Последвайте ме, моля!

Робърт въздъхна, хвана Синди за ръка и последва човека от рецепцията, като мислено си повтаряше, че трябва да успее. Тази сделка трябваше да бъде одобрена!

Знаеше, че ако не беше прав, тя нямаше да се съгласи и щеше да го обори с факти и да го разубеди. Но щом е спокойна тя...

Синди беше умна и той ù се доверяваше. Никога няма да забрави сделката с руснаците. Ако не я беше послушал, щеше да изгуби всичко. Най-вече свободата си.

Осъзнавайки, че е точно до масата, той отърси глава и прогони тези мисли.

- Добър вечер, господа! Извинете за закъснението. - седнаха и сякаш  разсеяно продължи - Да поръчваме и да преминем към същността на срещата.

При такива срещи той винаги се държеше уверено и хладнокръвно. Умееше да се владее и никога не издаваше нервността си. Знаеше, че и при най-малката проявена слабост щеше да бъде отхвърлен и...

Докато вечеряха, се прехвърляха листове от офертата и всеки изказваше мнение. Синди хвърляше бегло поглед върху преминаващите листове, като следеше поведението на всеки.

Най-вече израза на очите. Те никога не лъжат! Преценяваше всеки и всичко, бе подготвена за всеки въпрос. Докато се наслаждаваше на десерта, Робърт я попита:

- Какво мислиш, мила? Трябва да се съглася с новото предложение на г-н Джонсън! Струва ми се приемливо, но искам да чуя и твоето мнение. Все пак си акционер във фирмата!

- Остана да прочета само кои са подизпълнителите.

Всички загледаха Синди. Бяха очаровани от излъчването ù. Не само красива, тя беше повече от това, беше повече! Джони пръв наруши мълчанието.

- Робърт! Ако разрешиш, бих запознал лично госпожата с офертата и бих отговорил на всеки  въпрос - Каза Джони, като не отмести поглед от очите ù. Гледаше я изпитателно през цялата вечер, но сега вече беше заинтригуван. "Какво се крие зад този влажен и спокоен поглед?"

- Разбира се, че нямам нищо против! И без това трябва да се обадя по телефона. Извини ме, скъпа, няма да се бавя.

Джони Джонсън беше преуспял млад мъж. За него не пропускаха да пишат по вестниците. Не само за бизнеса му, а и за личния му живот. Беше един от най- търсените и желани мъже в бизнес средите. Синди обаче не се интересуваше. Тя не беше от жените, които се печелеха така лесно. Даже въобще не се печелеха. Знаеше си цената и не се поддаваше на флиртове.

Джони премести стола си до нейния и усети аромата на парфюма ù. Близостта на тази жена го караше да настръхва. Обостряше всичките му сетива! Той отвори папката и започна да говори, но мислите му бяха другаде. Защо тази жена му действаше така? Погледите им се срещнаха и за миг той потъна в очите ù. Тя отвори уста и каза нещо, но той не чуваше.

Пожела да целуни тези устни! Продължи надолу с поглед по шията ù, по гърдите, загадъчни под прилепналата блуза, извивката на бедрата и кожата с лек розов тен... Изгаряше от желание да докосне кръстосаните ù крака! Да погали коленете ù, да продължи нагоре, като я докосва с върха на пръстите си, бавно, бавно...

Синди се смути от погледа му и кръстоса бедра в обратна посока. Това засили желанието му и той я докосна. Бързо плъзна ръка нагоре, сякаш се страхуваше тя да не изчезне. Тя избута ръката му и стана. Стремеше се да не привлича вниманието на другите.

- Извинете ме, господа! Ще се освежа, докато г-н Джонсън намери това, което търси!...

Обърна се и тръгна с уверена стъпка, макар тялото ù да трепери. Дали беше само от яд, или от страх, че може би ù хареса!? Не можеше да отрече, че я привлича. Човек би излъгал, ако кажеше, че не е хубавец.

Напръска лицето си с вода и се загледа в огледалото. "Стегни се, момиче!" - каза си мислено и се върна на масата.

- Е, мила!? Мисля, че г-н Джонсън ти е обяснил всичко и вече имаш отговор! - Усмихна се Робърт и леко ù намигна.

- Да! Мисля, че офертата е изгодна и за двама ви. Спокойно може да премине към реализация - отвърна тя хладно и точно, без да поглежда другите.

Джони беше доволен от сделката, колкото и Робърт, но искаше тази жена. И беше готов на всичко. Трябваше му време и план, които в момента нямаше.

- Да оставим подписването и формалностите за понеделник и да се забавляваме! - каза Джони.

Така можеше да забави сделката и да накара Синди да бъде по-мила. Знае ли човек!?

Тя обаче беше наясно с подобен тип игри и реши да действа: щеше да подлуди Джони за наглия му поглед! Докато танцуваше с Робърт, ръцете ù  описваха малки фигурки по гърба му и, шептейки в ухото му, Синди го караше да я желае. С всяка стъпка и с всяко поклащане в ритъма на музиката, усещаше неговото желание и беше доволна.

Не след дълго Джони се приближи и буквално я отмъкна от ръцете на съпруга ù. Синди не се поколеба! Беше решена да спечели тази игра. Не само за нея, а и заради съпруга си. Вече в прегръдките на Джони, тя побърза да каже:

- Намерихте ли това, което търсехте, г-н Джонсън? - гласът ù беше рязък.

- Да! Намерих го! - смути се той.

- И то не беше между краката ми, нали!?

Той я погледна и беше изненадан от това, че бе директна.

- Каква игра играете? Кажете, да приключим тук и сега?!

Студенината в гласа ù го стресна, но при допира на тялото ù, видът на сладките ù устни, той бе директен, също като нея:

- Играта е проста! Искам Вас и ще подпиша още сега!

- Това няма да стане, Джони! Не си лягам с всеки, с който мъжът ми върти бизнес.

Тя го погледна право в очите и се задържа върху погледа му. Нека разбере, че не се страхува.

- Той е достатъчно добър в работата си, за да се справи и без мен.А що се отнася до Вас и вашата сделка... - тя замълча за миг и преглътна яда си - Има и други купувачи, които биха се зарадвали на предложението. Мислех Ви за по-добър в бизнеса! Сега ме извинете, но ме заболя глава.

Тя се отдалечаваше с горда стъпка, а той не откъсна очи от идеалните ù форми!

- Ще си тръгваме ли, скъпи? Вечерта беше прекрасна, но и изморителна! - каза Синди и плъзна ръка по гърба на Робърт. Това беше добър знак и той го знаеше.

Когато се прибраха, те се любиха и заспаха сгушени един в друг.

 

 

Официално сделката бе сключена в понеделник, но Джони Джонсън никога нямаше да бъде същият!

Желаеше Синди още повече и се побъркваше от мисълта, че никога няма да я има!

 

 

© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??