Влюбеният ден
Денят догаряше в мълчание. Казал, каквото беше имал за казване, той изживяваше последните си мигове, потънал в единствената си мечта - да дочака нощта, за да може да я целуне. В неговото съзнание тя беше единствена - каквато е всяка недостъпна жена.
Това не беше първият път, когато се опитваше да впечатли своята избраница. За тази среща, обаче, той беше подготвил великолепен спектакъл. Откакто Зорница-сестрица погали младото му чело, влюбеният ден притискаше слънцето към сърцето си и с всеки удар го зареждаше с все повече и повече енергия.
Когато слънцето с нежелание каза на Деня, че е време да се разделят, отнесеният влюбен повдигна горящата топка над главата си и я подхвърли към билото на планината. Светилото, заредено с най-чистата енергия, изригна в безброй илюминации - тържествена заря за любимата на деня.
Студена и надменна, Нощта изпрати придворната си дама, Луната, която се показа съвсем бледа на небето, а после докладва на своята Повелителка за тържествения спектакъл. Нощта реши, че като всяка уважаваща себе си дама, ще забави малко появяването си. Когато най-после излезе, беше твърде късно. Денят беше загубил сили и лежеше бездиханен на земята. Горчиви сълзи потекоха по гордото, властно лице. Тези сълзи можете да видите и до днес - това са звездите, които нощта изплака заради своето високомерие.
Когато слънцето отново се показа и Денят се възроди, Нощта се беше оттеглила в покоите си. Така е и до днес - каквото и да правят, те не могат да се целунат.
12.05.09
© Весислава Савова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Веси, поздравявам те с един мой стих
---
Нощта пристъпва тихо на пръсти.
Красива и властна любовница.
Изпепеляваща страст в очите си носи.
Звезди незапалени.
Денят я поглежда задъхан от слабост .
И в миг премалява от обич.
Протяга ръце и с любов я прегръща.
Звездите й пали. -
Много красиво и силно, но обречена е тази любов!
-
Благодаря, Еднорог.
Грег, трогната съм от думите. Благодаря ти и на теб. -
Много образно и силно. Поздравления.
-
Много ми харесва!
-
Миа, разчитай на мен за изненадите.
Нели, чудесно е - умееш го.
Благодаря и на вас! -
...и тъй като са орисани никога да не се целунат, денят ще остане вечно влюбен в нощта и ще дарява от своята любов слънце в очите на влюбените, а тя ще лее горчиви сълзи, за да огрява с тях хоризонта на хората със слънца в очите , които се намират скрити под нейният покров с тела и със устни...
-
Прегръдка, мила Феичка! Благодаря ти от съце!
-
Колко поетично и образно! Поздравления, Веси!
-
Петенце, какво ли ще ни се случи на нас, ако допрат устни?
Селена, с пожелания за много красота в живота ти!
Мария, благодаря ти - удоволствието е взаимно.
Поздрави, приятели! -
Прекрасно! Поздрави, Веси!
-
Красота!
-
Дали някога ще съберат устни...
-
Веска, Макро, благодаря ви, приятели!
-
Красиво написано !
-
Христо, трогателно е и благодаря!
Кара миа, аз ти благодаря.
Роси, предвид естетичния ти усет, аз се чувствам поласкана.
Ваша, Весислава -
БЛАГОДАРЯ!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Мими,...толкова ме трогна! Щастлива съм, че се запознахме, та макар и засега - само виртуално.