Влюбено
1 min reading
Влюбена съм.
Видях го при едно пътуване до Бачковския манастир. Отначало не го забелязах, а после, когато погледът ми падна върху него...
Омагьоса ме!
Не можех да откъсна очи от красотата му. Всъщност, не беше толкова красив, малко поостаряващ, но с благородно излъчване и много топло изражение. Стоях, с вдигната нагоре, към него, глава. Беше сравнително строен, леко килнат на една страна. Но някак си това му отиваше.
И, о, Боже! До него съзрях едно цвете! Това ме изуми и умили.
Явно, старикът беше романтичен. Благороден, раздаващ уют. Естествено, че пушеше!
Тайно му помахах с ръка, преди това, оглеждайки се, да не ме помислят за луда. Той ми отвърна, нищо, че остана сериозен. Но аз улових с цялото си тяло и с цялото си съзнание неговия поздрав. Усетих ласката му, усетих нежността му. Прииска ми се да го прегърна, но нямаше как.
Знаех, че пак ще дойда тук, и той няма да си е отишъл. Щеше да ме чака. Защото аз му дадох любовта си безрезервно и от цялото си сърце. И това щеше да го държи здраво на този свят. Вече знаеше, че поне една душа - моята, го обича!
Скоро отново ще отида там. И ще го видя! И ще му кажа колко ми липсва, и как съм влюбена в него!
Коминът на онази старовремска бачковска къща!
Евгения Маринчева
Видях го при едно пътуване до Бачковския манастир. Отначало не го забелязах, а после, когато погледът ми падна върху него...
Омагьоса ме!
Не можех да откъсна очи от красотата му. Всъщност, не беше толкова красив, малко поостаряващ, но с благородно излъчване и много топло изражение. Стоях, с вдигната нагоре, към него, глава. Беше сравнително строен, леко килнат на една страна. Но някак си това му отиваше.
И, о, Боже! До него съзрях едно цвете! Това ме изуми и умили.
Явно, старикът беше романтичен. Благороден, раздаващ уют. Естествено, че пушеше!
Тайно му помахах с ръка, преди това, оглеждайки се, да не ме помислят за луда. Той ми отвърна, нищо, че остана сериозен. Но аз улових с цялото си тяло и с цялото си съзнание неговия поздрав. Усетих ласката му, усетих нежността му. Прииска ми се да го прегърна, но нямаше как.
Знаех, че пак ще дойда тук, и той няма да си е отишъл. Щеше да ме чака. Защото аз му дадох любовта си безрезервно и от цялото си сърце. И това щеше да го държи здраво на този свят. Вече знаеше, че поне една душа - моята, го обича!
Скоро отново ще отида там. И ще го видя! И ще му кажа колко ми липсва, и как съм влюбена в него!
Коминът на онази старовремска бачковска къща!
Евгения Маринчева
© Евгения Маринчева All rights reserved.
)) С обич!
