Внимавай каво си пожелаваш!
Голямата радост! Голямото чудо! Хубавата Рада му пристана! Колко молби бяха! Колко ходи подир нея! Не! Искала гражданка да става! Искала шапка, чадърче, лачени пантофи... Не щяла да се бъхти на полето и да мирише на обор! И... Ей го! Рада сама му дойде! Хич и не попита, как така, вече не ще град. Почна да трепка край нея. Да я глези. А, тя, мила, мила! Минаха няколко месеца и Рада почна да се олежава. Все и е лошо... Все не е гладна... уж не яде, пък пълнее! Я,каква се е наляла! Голяма тревога, голямо чудо! Ще си изтърве хубавата булка! На шестия месец Рада се замята. Превива се и вика. В чудо се хвана Иван! Тича при буля Гина... „Бързо! Рада!” Буля Гина довтаса и изгони Иван. Бягай, рече, в кръчмата. Като мине, ще те викнем. И той, какво да стори, отиде. Ама, ни му се пие, ни му се говори! Все чака да го викнат! Не мина много време и едно комшийче дойде.
- Бързо, вика, леля Рада те вика.
Литнаха краката иванови към къщи! Гледа, Рада лежи, а до нея - бебе. Чуди се, горкия, как тъй? Кога да е станало? Тя, Рада, нали, от шест месеца е с мене...
- А, честит ти син! Рече буля Гина. И да ме даруваш, за здраве на бебето и Рада!
- Аз, за даруване, ша та дарувам, ама... Как тъй бебе?
Булята сложи ръце на Ф! Как от де бе?! От Рада! Ти нали Рада искаше?! Е ти и Рада, и дар от Рада! Май не знаеш какво искаш! Айде! Целувай ръка! Дарувай и да си ходя!
Какво да стори? Тъй си беше! Рада искаше! Въздъхна тежко. Преглътна и си рече: от Бога е! Божан ще го кръстя и ... каквото било-било! И така си остана името на момчето: Радин Божан!
Та, думата ми е: внимавай какво си пожелаваш!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
Иржи! Винаги ми даваш кураж! Благодаря ти!
