Oct 13, 2018, 9:42 AM

Воден пистолет

1.1K 1 1
2 min reading

ВОДЕН ПИСТОЛЕТ

 

            Заместник-председателят чу разговора между охранителите случайно. Може би табелата, която още стоеше залепена на вратата на кабинката – „Тоалетната е в ремонт“, ги бе заблудила, че са сами.

            – Познаваме се от деца. Добър човек, но особняк. Щурак. Показа ми пистолета. Най-обикновен воден, пластмасов пистолет. „Нарочно – каза – го избрах червен на цвят.“ Целта му е да напръска Председателя по време на словото му и така да стане известен. „Всички издателства – вика – ми казват едно и също. За да ме издадат, трябва да съм известен. Да, ама за да стана известен, трябва някой да ме издаде, разказите ми да стигнат до читателите. Параграф 22.“

            – Не трябва да го допускаме до трибуната.

            – И аз така мисля.

            – Най-добре е още сега да го изолираме.

          – Ако не го намерим, защото нямаме много време – след десет минути конференцията започва, ще го спрем на стълбите. Ще застанем от двете страни на сцената. Облечен е с дънки, черна риза и бяло, пухено елече.

 

          Стояха в двата края на подиума, в близост до стълбите, но той изненадващо излезе отзад, иззад голямата сива завеса. Не успяха да реагират навреме. Спуснаха се, но твърде късно – писателят вече бе извадил водния пистолет и викаше:

            – Протестирам…

            Случи се почти едновременно. Между него и трибуната, на която Председателят си четеше доклада, застана мъж с насочен пистолет, проехтя изстрел и писателят се свлече. След това мъжът се обърна и докато всички гледаха ужасени и не знаеха как да реагират, той се хвърли върху Председателя, събори го на пода и го покри с тялото си.

            Струйка кръв бликна от устата на писателя и се стече по лицето му.

         Охранителят свали ципа на пухеното елече и започна да разкопчава черната, подгизнала от кръв риза, когато писателят го хвана за ръката, усмихна се и прошепна:

            – Успях!

 

           – Господин Председател, има ли Ви нещо? – запита заместникът му и без да дочака отговор, отново го покри с тялото си.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мильо Велчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...