13.10.2018 г., 9:42

Воден пистолет

1.1K 1 1
2 мин за четене

ВОДЕН ПИСТОЛЕТ

 

            Заместник-председателят чу разговора между охранителите случайно. Може би табелата, която още стоеше залепена на вратата на кабинката – „Тоалетната е в ремонт“, ги бе заблудила, че са сами.

            – Познаваме се от деца. Добър човек, но особняк. Щурак. Показа ми пистолета. Най-обикновен воден, пластмасов пистолет. „Нарочно – каза – го избрах червен на цвят.“ Целта му е да напръска Председателя по време на словото му и така да стане известен. „Всички издателства – вика – ми казват едно и също. За да ме издадат, трябва да съм известен. Да, ама за да стана известен, трябва някой да ме издаде, разказите ми да стигнат до читателите. Параграф 22.“

            – Не трябва да го допускаме до трибуната.

            – И аз така мисля.

            – Най-добре е още сега да го изолираме.

          – Ако не го намерим, защото нямаме много време – след десет минути конференцията започва, ще го спрем на стълбите. Ще застанем от двете страни на сцената. Облечен е с дънки, черна риза и бяло, пухено елече.

 

          Стояха в двата края на подиума, в близост до стълбите, но той изненадващо излезе отзад, иззад голямата сива завеса. Не успяха да реагират навреме. Спуснаха се, но твърде късно – писателят вече бе извадил водния пистолет и викаше:

            – Протестирам…

            Случи се почти едновременно. Между него и трибуната, на която Председателят си четеше доклада, застана мъж с насочен пистолет, проехтя изстрел и писателят се свлече. След това мъжът се обърна и докато всички гледаха ужасени и не знаеха как да реагират, той се хвърли върху Председателя, събори го на пода и го покри с тялото си.

            Струйка кръв бликна от устата на писателя и се стече по лицето му.

         Охранителят свали ципа на пухеното елече и започна да разкопчава черната, подгизнала от кръв риза, когато писателят го хвана за ръката, усмихна се и прошепна:

            – Успях!

 

           – Господин Председател, има ли Ви нещо? – запита заместникът му и без да дочака отговор, отново го покри с тялото си.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мильо Велчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...