13.10.2018 г., 9:42

Воден пистолет

1.1K 1 1
2 мин за четене

ВОДЕН ПИСТОЛЕТ

 

            Заместник-председателят чу разговора между охранителите случайно. Може би табелата, която още стоеше залепена на вратата на кабинката – „Тоалетната е в ремонт“, ги бе заблудила, че са сами.

            – Познаваме се от деца. Добър човек, но особняк. Щурак. Показа ми пистолета. Най-обикновен воден, пластмасов пистолет. „Нарочно – каза – го избрах червен на цвят.“ Целта му е да напръска Председателя по време на словото му и така да стане известен. „Всички издателства – вика – ми казват едно и също. За да ме издадат, трябва да съм известен. Да, ама за да стана известен, трябва някой да ме издаде, разказите ми да стигнат до читателите. Параграф 22.“

            – Не трябва да го допускаме до трибуната.

            – И аз така мисля.

            – Най-добре е още сега да го изолираме.

          – Ако не го намерим, защото нямаме много време – след десет минути конференцията започва, ще го спрем на стълбите. Ще застанем от двете страни на сцената. Облечен е с дънки, черна риза и бяло, пухено елече.

 

          Стояха в двата края на подиума, в близост до стълбите, но той изненадващо излезе отзад, иззад голямата сива завеса. Не успяха да реагират навреме. Спуснаха се, но твърде късно – писателят вече бе извадил водния пистолет и викаше:

            – Протестирам…

            Случи се почти едновременно. Между него и трибуната, на която Председателят си четеше доклада, застана мъж с насочен пистолет, проехтя изстрел и писателят се свлече. След това мъжът се обърна и докато всички гледаха ужасени и не знаеха как да реагират, той се хвърли върху Председателя, събори го на пода и го покри с тялото си.

            Струйка кръв бликна от устата на писателя и се стече по лицето му.

         Охранителят свали ципа на пухеното елече и започна да разкопчава черната, подгизнала от кръв риза, когато писателят го хвана за ръката, усмихна се и прошепна:

            – Успях!

 

           – Господин Председател, има ли Ви нещо? – запита заместникът му и без да дочака отговор, отново го покри с тялото си.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мильо Велчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...