Светлата точка нарастваше ли нарастваше. И приближаваше с изключителна скорост към малката спасителна капсула на Кенджи. Очертанията й се открояваха много смътно, но той успя да разчете „Емзиру“. Не може да бъде! Беше чувал това име! Това със сигурност беше голяма транспортна совалка, която можеше да го докара до сигурен пристан! Но как можеше да привлече вниманието й!
Не беше в състояние да управлява капсулата, както си иска, защото лесно можеше да се отклони от траекторията на полета й. А автопилотът можеше да не бъде активиран достатъчно бързо и той да изгуби този последен шанс за досег с други разумни същества в открития космос, обричайки се на бавна гибел. Но можеше да направи нещо друго! Извади малка езониева бомба, която грижливо беше скътал в скафандъра си. Пусна я в специален пусков механизъм на сигналните ракети, оттам бомбата просто беше засмукана от вакуум и излетя в открития космос.
В първия момент нищо не се случи. Нямаше абсолютно никакъв ефект. Но по-късно създадената о ...