Врагове

Когато приключи полската работа, през деня баща ми ходеше с овцете.

През нощта – дядо.

Той беше първият в селото, който се „записа“ в ТКЗС-то.

Земята се водеше на негово име.

Имуществото и животните по старшинство, пак на него.

*

Една сутрин дядо подкара животните към поляната, заградена с бодлива тел.

Това беше „стопанският двор”!

Когато баща ми се върна вечерта, баба и майка виеха на умряло.

- Какво става?

- Чумата да го удари дано!... Бял свят да не види - кълнеше баба.

- Мале, какво е станало?

- По-лошо от това няма какво да стане – нареждаше баба.

- Сложете нещо до хапна, докато нагледна животните…

- Няма какво да наглеждаш, свърши с наглеждането...

При тези думи баща ми прищрака.

- Ама да не би дъртият да...

- И воловете, и коня, и кончето, и каруцата... всичко.

Да беше и нас откарал, биля...

Баща ми хвърли празната торба и излезе.

Мама скочи:

- Чакай, не ходи! Турили са пазач с пушка...

- Не е твоя работа! - сопна се татко.

Мама ме хвана за ръка и поведе след него.

*

Улиците бяха пусти...

Хората се бяха изпокрили, сякаш чума беше попарила селото...

В тъмното се чуваше само стърженето на свинските му цървули.

С мама тръгнахме боси, да не ни усети...

Когато наближихме, някой извика:

- Кой там?... - беше пазачът.

Гробна тишина...

- Стой! Ще стрелям!

Мама ме дръпна – залегнахме!

Напипах камък, стиснах го в ръка.

Треперех от страх...

Мама измъкна камъка от ръката ми...

Намерих друг...

Оня с пушката изрева...

- Чакай, бе човек... ще ме заколиш...

- Пускай животните, хората да ги напоят! И се махай от тука!...

- Баща ти заръча да не мърдам, докато ме сменят...

- Сети ли се какво ти казах?

- Добре... Ама сетне...

- Сетне ще кажеш, че аз съм те сменил!

- А, бива... както речеш...

Мама ме дръпна:

- Давай да помагаме...

Така завърши първата нощ от нашето членство в ТКЗС-то...

*

Всичко беше до сутринта, когато си дойде дядо...

Отново караницата до небесата!...

Дядо, сам срещу всички!

И децата не искахме да оставаме без волове и кон…

Лошото стана, когато баща ми започна да кърти мазилка и да яде вар.

Баба и мама едва го озаптиха - щял да се отрови...

Двете ми сестри през цялото време се деряха от плач!...

Преди да тръгне, баща ми попита:

- Овцете... и тях ли ще закараш?...

- И тях...

И тръгна...

*

Дядо отново откара воловете и коня...

Цял ден не спряха да се карат с баба...

Привечер някой почука на портата.

Беше чирак от долната махала.

- Изгоря кошарата с овцете... Тенчо ги запали... Цялата кория се умириса...

- Той къде е? - прежълтял попита дядо.

- Хвана гората...

- !?

- Та заръча да ти кажа: ако не се отпишеш от ТКЗС-то, ще запали къщата...

*