20.
Този път наистина й се обадих, преди да й се стоваря на главата. Някак си не се чувствах удобно да „надничам” непрекъснато в живота й, за да й връхлетя изневиделица в по-удобен момент. Мирна 2 имам предвид. Онази, която ми пише биографията. На нея май й се стори странно, че й се обаждам по телефона... Има нещо сбъркано в това, да свикнеш някой да се появява от въздуха, вместо да ти звънне и да се разберете да се видите. Обясних й, че така ми се струва по-удобно за нея, а тя ми отвърна с „А, на мен не ми пука”. После добави със смях: „Ти си единственият човек в живота ми, който наистина знае кога да се появи неканен”. Както и да е, след този кратък телефонен разговор излязох пак в Мрежата и се пръкнах вече в нейната стая.
- Идвам да докладвам. – казах аз със сериозна физиономия и козирувах. Тя се засмя. Изглежда се радваше да ме види.
- Свободно, редник. – после се завъртя към пепелника. – Чакай да загася тая цигара, че нали ще ставаш мама.
Тя загаси набързо цигарата и отвори по-шир ...