Sep 5, 2014, 4:16 PM  

Все осилчета по плета

931 0 5
1 min reading

Талантливец

 

След второто питие определено му се получаваха нещата,

а след третото – достигаха чак до небесата.

 

Най-вече държеше на формата…, защото си беше кратуна.

 

Коментарите му – безкрайни, тежки, тенденциозни,

произведенията му – мистериозно-претенциозни…

 

 

Предчувствие

 

Хъсът за живот –  

златист морски пясък между пръстите.

Тъй бързо изтича…

А крехката надежда за спасител?!

Та тя отдавна е изгубена…

Просто няма кой да обърне часовника.

 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=291132

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Второто повече ми допадна, макар че не е уникално предчувствието, платени и предвидими са изборите, Роси,открай време... Дано пък някой да обърне часовника!
  • Харесаха ми твоите миниатюри!
  • много харесвам!Поздрав!
  • Хей, Роси, това "Коментарите му – безкрайни, тежки, тенденциозни,
    произведенията му – кози фъшкии претенциозни…", ме подсеща за един тук, от този сайт, ама нека да почакаме сам да се разкрие - а дано, ама на дали
  • Първото ме изкефи второто ми хареса, без заглавието Поздравче!

Editor's choice

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...