Все задавам неприлични въпроси

Например, един въпрос, който все още не е станал важен за хората.

Кой УПРАВЛЯВА света?

Не говоря за тайни общества или световно правителство. Говоря за създаващите и налагащи мнения. За медиите – в познатия вид, както и за владетелите на интернет пространството.

Вестници, радио, телевизия са ясни. Който ги владее – неговото мнение отразяват. Или мнението на платилия си. Както цинично-честно призна един собственик на вестник, минаващ за свободомислещ: „Моите журналисти отразяват моето мнение“.

Мнението си е негово – лично. Конституционно право.

Но „неговите“ журналисти“? Де юре свободни хора със свои мнения, де факти… Частна собственост.

Само че от медиите в познатия вид можеш да се спасиш – подминавайки ги. Което обяснява защо драстично намаляват тиражите на оцеляващите на загуба вестници. И защо прогресират музикалните радиа. А зрителите предпочитат филми и сериали, но прехвърлят веднага другаде при попадение върху публицистично-коментарно предаване.

И, разбира се – социалните мрежи. Зарибяващи с възможността да изкажеш мнение, но… По правилата на чорбаджията! Ботове, банове, вечни забрани…

Свобода на словото? Не, възможност да изкажеш свободно словото си, ако то влиза в нечий калъп. Тоест – „свободният“ трябва да форматира мнението си според нечии изисквания. Най-често – чрез орязване.

Което се нарича ЦЕНЗУРА!

Либерална, демократична, законова цензура…

Обърнете внимание – държавата е тази, която налага закони и контролира спазването им в името на гражданите.

А мрежите са частни. И налагат частни интереси върху правата на гражданите. Та чак до американския действащ президент…

Който е избран от гражданите. Обаче, се оказва подконтролен на всякакви частници, от никого неизбирани…

Но явно са част от определена група, рискуваща материални печалби в името на… Демокрацията? Ха! На по-големи печалби…

Пример. След ветото върху Тръмп, „Туитър“ е с акции, паднали с над 44 000 000 000 долара. Гигантска загуба, нали?

Но – преглътната. А в бизнеса никога нищо не се прави заради голия кеф. Значи някой отнякъде компенсира тези загуби. Плюс някаква печалба – най-малкото заради риска…

Отклонение. Тръмп е класически нормален  американец – егоист, хищник, пренебрегващ интересите на обществото заради собствените си интереси, търсещ печалбата навред, с парично-грабителски мотив.

Но е – все още! – представител на държавата САЩ!

Което не играе никаква роля в света на частната собственост /Посмях се, после се замислих, когато видях информация, че обвинявали нахлулите в Капитолия в какво ли не, сред което… посегателство върху ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ???

Да, отвратително некадърен превод. Но – пуснато от редакторите така, както те смятат, че е нормално за САЩ. Капитолият е частна собственост!!!/

Погледнато реалистично – нас фактически ни управляват неупълномощени от обществото хора…

И ние приемаме тази власт. Подборката на участващите във форуми и общества, надзора, допускането на определени дразнители /тролове или платени активизатори на мнения/, вето върху определени теми /за банките е забранено да се критикува по закон/!/, но във всички платформи не се допуска дори намек за недоволство или критика срещу рекламодателите /впрочем, вижте чии са рекламите във вестниците и после търсете информация за гаф при тях/, ботовете, самоволни наказания по неясни критерии…

Да, да – без съдебно разбирателство, без право на защита, обвиняемият е винаги виновен и наказан. Частна собственост!

В която сме влезли доброволно и, разбира се, трябва да приемаме правилата на стопанина. Както казват: „В чужд манастир не се пъхай със свой устав“…

С което кръгът на параграф 22 се затваря.

Доброволно приемаме подчинение – най-често невидимо!, доброволно се съгласяваме с нечия програма и нечии частни закони.

Насреща – приемаме поднасяното.

Примери бол, но само един. Някой нещо да е чул, видял, прочел в родните медии за американското девойче, което написало донос срещу родителите си, че участвали в мелето пред Капитолия? И, като свидетел, им осигурява съдебно преследване? А самата демократична Павликморозовка вече събира помощи за следването си. Които помощи вече са над 60 000 долара от 2 000 души /закръглям/. Символично  – получава своите 30 сребърника…

Показателно. Но – у нас не се чува за него.

Нито за тихото погребение на застреляната ветеранка – пилот от армията на САЩ Бабит. Контрастно от държавното погребение с почести на негара, осем пъти съдения рецидивист Флойд, също убит от полицаи…

Камо ли поне един коментатор да сравни огнените метежи на негрите и „Антифа“ с „щурма“ на Капитолия.

Или някой да спомене за самоубития протестиращ, позволил си да вземе лаптопа на Нанси Пелоси с кореспонденцията й /сравни с лаптопите на Килъри Клинтън и младия Байдън/.

Впрочем, никой и не споменава за родата на 81-годишната баба Пелоси и разследванията още по времето на Кенеди срещу баща й – конгресмен от ДП по времето на Кенеди за връзки с мафията…

Ами няма и да чуем…

Защото интересите и желанията на обществото са едно, а частната собственост е основа на демокрацията…

П.П. Добре разбирам, че го пускам в частен сайт…

Каня на понеделнишки коментар - https://genekinfoblog.wordpress.com/