Екранът на телефона, беше единствената светлина, а написаното последното, което искаше да каже. Вятърът заби песъчинка в окото му и го заболя. Зачете се в стиха:
Аз пея...
Аз пея, но остава тишина.
Мъглите на забравата са в бяло.
Танцува призрачна жена.
Воали от мечти по звездно тяло.
Приспивна стана песента.
Живот и сън объркани изцяло.
Затворила очи е любовта,
а истината... сянка в огледало.
Аз пея и протягам ти ръка.
Крилата бели в пламъци изгарят. ...