Вярвам ти
Вярвам ти, когато казваш, че имаш причина. Вярвам ти, когато ми казваш, че не зависи от теб. Вярвам ти, когато мълчиш на малкото ми зададени въпроси. Обичането от разстояние налага доверие, като задължителен аксесоар към моден тоалет. Свикваме ти и аз.
Ти помагаш с телефонни обаждания в обедната почивка и малко преди да се прибереш, като по график. Аз те обичам от далече, когато искам да се потопя в пълноводният си поток от емоции. Желанията са взаимни, когато се разпознаят и от двама ни. Потребностите също са различни ...
Така безопасна е тази любов. Далечна любов. Подобие на любов. Нещо като любов. Не съвсем любов.
Говорим за времето с другите. Говорим за срещите с другите. Говорим за смеха с другите. Някак общо си говорим. Затварям телефона и не зная за какво сме говорили. Помня, но не разбирам ...
Удобно е да се обичаме от далече. Удобно е за теб – няма драми. Удобно е за мен – няма компромиси.
Поетично е да се обичаме от двата края на някакво уж начало.
Аз ти редя рими и ги изпращам по облаците. Ти ме вредяваш между срещи с други и семейното време.
Вярвам ти. Вярваш ми. Да се разделим преди да сме се изгубили.
© Петя Димитрова All rights reserved.
