Apr 7, 2013, 10:07 AM

Въже от тръни 

  Prose » Fantasy and fiction
760 2 1
25 мин reading
1.
Усещаше вътрешна тежест.
Цареше тишина.
Мрак... и после трясък.
Усети болка, която прониза цялото му съществуване. Премина през всички фибри на състоянието, което обитаваше. Преминаваше през нещо меко, хрущящо и кърваво.
Нов трясък и взрив от болка. Неговата и чуждата.
Войници сумтяха и натискаха ръката, в която той се забиваше.
Беше клина, забиващ се в плътта на човека.
2.
Сириус пусна ръкохватките и дишайки тежко, отвори очи.
Намираше се в дома си и току що се бе отдал на личния си Олтар, както правеше по няколко пъти на ден. Правеше го, за да изкупи греха си, че се е родил от кръвта на онзи, който някога е поел човешкия товар. Правеха го всички и навсякъде, за да бъдат постъпките им обмислени.
След като се осъзна, коленичи и поиска прошка и напътствия в дните си. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГФСтоилов All rights reserved.

Random works
: ??:??