Порцеланка (Венцислава Яръмова)
2 1
Nov 1, 2023, 6:12 AM

Вълк и кошута 

  Prose » Narratives
621 1 8
2 мин reading

Сънувах вълк. Не, не беше страшен. Гледаше ме с дълбокия си спокоен поглед, помня тези кафеникави очи. Погледна ме и аз се стреснах. Коя кошута ще иска да е с вълк? “Една много хладнокръвна” (каза ти) „или просто много глупава“ (добавих аз). :) Но това беше само миг, сън, блян, мечта. Даже вече не помня наяве ли те видях или те измислих в онзи вълшебен момент. После Луната изгря и моя вълк си тръгна. Пълнолудие. Остави ме на вълците, цяла глутница. Но те не бяха като него благи. Късаха месо по месо и даже се облизваха, гледайки ме право в очите, без жал. Така и не разбрах защо си тръгна в онази нощ. Ловците казват, че ранена кошута не се отстрелва.

Когато ме зърна за първи път, той видя незарастналите ми рани. Затова побягна. Срещали ли сте морален вълк? И аз не бях до тогава. Не от страх, а от морал избяга. Никак не беше плашлив, винаги ме пронизваше със смелия си, целеустремен поглед. В началото ме болеше, че не остана да ме спасиш от глутницата. Обвинявах те дори. Но после изтощението от стичащата се лепкава кръв по горските пътеки ме изнемощи и изведнъж спря да ме боли. Чувствах се тъй лека. Казах молитва.

   Там на онзи наш баир Луната пак беше изгряла. Новолуние. От много далече се чуваше воят на вълк самец. После тишината обзе гората. Всяка нощ беше така студена, вълчи студ. Аз ли? Аз бях извадила катаните от сърцето си и се бях научила да се пазя от вълци. Понякога се налага вместо да ваем с острието, да го забодем надълбоко в чуждата себична гръд. Пророчието ти, че съм хладнокръвна беше добило съвсем пряк смисъл. Значеше ли, че кръвта във вените ми беше замръзнала, или просто беше изтекла и нищо топло и животворно не бе останало? Само погледът ми на ранена кошута ме издаваше понякога. В този нов свят нямаше спасители. Всеки сам трябваше да е своя рицар. Е, спасих се в онази страшна нощ. Не се бях превърнала в горска самодива (все още си бях само дива). Тогава още не знаех, че най-лошото предстои. Всеки ден трябваше да спасявам душата си сама. Къде си ти, безстрашни? Защо избра да водиш битките си като единак?

 

30.10.2023 г.

София

© Венцислава Яръмова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??