Вълкът единак
Стояхме от часове в мълчание. Беше обичайно удобно да се обвиним един друг за несполучливата среща. А в мълчанието и двамата си признавахме собствената безкомпромисност и егоистична нагласа.
***
Бяхме от породата "вълк единак" и тайно се възмущавахме на противоположната ни порода - "социално зависимите". Те бяха всячески зависими от средата, в която вирееха. Клюмваха цветовете им, когато биваха отхвърлени или наругани от обществото. Усмихваха се, само когато някой ги похвалеше за някое дело. Вечно живееха в сянка и в очакване някой да ги забележи. А когато тайно негодуваха, се страхуваха да изразят своето отношение и да се възпротивят. Бяха просто "овце от стадото", които се страхуват да не бъде изядени от "вълка-единак", ако излязат от рамките на приетите в стадото правила.
Вярно е, че сред "стадото" се чувствахме силни, манипулиращи, дори богове. Но когато се събирахме със себеподобни, положението бе опасно. Изпитвахме винаги неописуемо привличане - някъде на границата между животинското и духовното. Един микс, който действаше, като наркотик. Едновременно се пристрастяваш към адреналина, който ти носи, а в друг момент намразваш осезаемата си зависимост от него.
Не понасяхме границите и рамките на мисъл и действие. Родени бунтари срещу наложените обществени норми и погубените морални ценности, избягвахме хаотичния свят, в който живеехме. Творяхме свой собствен свят, където цареше нашата представа за уют и спокойствие. Когато решавахме да излезем навън сред "стадото", слагахме маска, зад която се чувствахме изключително удобно и невредими.
Рядко, но не и невъзможно да се случи, срещахме себеподобни. Привличането ни бе силно, а резултатът - винаги краен. Или се отблъсквахме безкомпромисно, или се привличахме дълбоко. Среден вариант нямаше. Той бе привилегия на "овцете от стадото", които си правеха множество компромиси, и винаги се чувстваха жертви на Живота.
Връзката между два вълка единаци бе трудна. Единствено и само взаимната им любов можеше да ги трансформира, да ги накара да допуснат още едно сърце и душа в себе си - да опознаят един друг свят и да го обикнат като свой.
***
Мислехме едно и също. Погледнахме се. И все пак бе трудно да си признаем слабостта - че и ние сме хора, и също грешим.
© София Русева All rights reserved.
Армагедон, много си прав, но има време и за това 
