Изкъпаната есенна сутрин любопитно се опитваше да надникне през прозорците на автобус № 12. Подтикнато от нея, септемврийското слънце вече гъделичкаше палаво с лъчите си лицата на някои от полусъбудените пътници. Не на всички обаче се полагаше тази чест, доколкото успях да забележа. Може би слънцето само си избира хората за тази любима своя магия, разпознавайки онези от нас, които вярват в нея, оценяват я и са заслужили да участват.
Малко неща са по-зареждащи с оптимизъм и вяра сутрин рано от слънчев лъч, който гали нежно челото ти. Докосва като майчина ръка едва-едва бузите ти. Закачливо ти дарява безценна доза душевен витамин D и сякаш ти нашепва тайно в ухото, така че да не чуят останалите:
"Днес ще е чудесен ден. Наслади му се! Оцени го!".
В такива моменти напълно разбирам древните и техните соларни култови практики. Има много мъдрост, много надежда в това да отдаваш почит към Слънцето.
Забелязал съм обаче, че през различните сезони отношенията между него и хората са различни, какт ...