Гневът на Анджела
Писмото
Събуди се от лекото щракване на вратата и отвори очи. Огледа се и видя капитана, който я наблюдаваше. Погледна го изпитателно и той се усмихна.
- Как се чувстваш? - попита Севаро.
Тя не отговори, а се обърна към стената. Капитанът въздъхна тежко и седна близо до леглото.
Въздишката му сякаш прободе сърцето ù! Разбра, че той страда.
- Виж, Анджела, знам, че сега ме мразиш, но се надявам един ден да разбереш, че съм положил всички усилия, за да открия Куинси, макар че през всичките тези десет години болката и самообвиненията ме разкъсваха ден и нощ. Все още мисля за Куинси. Той ми беше приятел, брат и довереник. Моля те, не ме карай да се чувствам като негодник, за какъвто всъщност ме мислиш...
- Престанете! - прекъсна го Анджела, обръщайки се рязко към него. - Никога не съм казвала, че сте негодник и няма да го направя. Куинси ви боготвореше. От него не ми остана нищо, освен едно писмо, което получих, преди да се случи това нещастие. Вие не сте виновен за нищо, ...