„Какво ли ще е времето днес?” си помислих в просъница.
Беше ранна Съботна сутрин. Всъщност си беше 6 и половина сутринта и аз се зачудих защо се получава така, че, когато трябва да ставаш рано, хич не ти се става, а когато имаш време да спиш - скачаш със петлите. „Сигурно ме тресе депресия или нещо от сорта” си казах. „Или пък така се остарява, като престанеш да спиш до обяд в Събота.”
Пука ми. Може да съм на 42, но съм все още жив и най-важното е, че мога да се насладя на живота по начин, по който само на 42-годишните мъже им е дадено. Ето днес например ще летя.
Когато бях на 14, исках да ставам летец. Космонавт в перспектива. Типична мечта за младеж от времето на соцреализма. Аз си имах и приятел, на който баща му беще летец. И двамата искахме да летим. Той не се съмняваще, че ще тръгне по стъпките на баща си, ще лети с БГА Балкан по света и ще прави много пари в зелено, за да имат децата му най-последния модел видеомагнетофон.
Но не беше само това. Той искаше да лети, защото беше за ...