- Откъде си, момче?
- От Батак-а.
- Питам сериозно!
- Оттам съм, както и да го погледнеш. От Батак-а съм, чичо. Знаеш ли Батак-а. Хе там…
- Какво си се размахал бе, натам е Орлов мост.
- Те там, де. Малко е далече, след втория орел, вляво, после първата шахта. Няма как да не я видиш. Не е чистена от години, ама това е хубаво! Така е топла. Вечер, като се приберат ония до мене, кашоните им мокри. Псуват с часове. А аз просто си лягам.
- Е, как си лягаш?!
- Ами как – малко е студено, малко треперя, ама зима дойде вече…
- Ти, семейство нямаш ли си?
- А, аз съм си сирак. Нямам майка, татко. Отърваха се. Татко го убиха башибозушките данъци и такси, безработицата, безпаричието… накрая лъжливите банки. То всъщност не беше нормално убийство - друго си е някой мускулест мъжага „ да ти свети маслото”, поне е вълнуващо, ама не. У нас се раждаш тривиално, живееш тривиално и умираш… тривиално. Скука. Не отговарял на евро пазара и – на дръвника. Все повтаряше, милият: „Срещу властта не се скача”. Не ...