Утро. Будилник. Душ. Закуска. Работа. Обяд. Хоби. Вечеря. Сън... Девет стъпки в моето ежедневие, изпълнени с толкова спирки и въпроси по между им, а да ме мъчи само една единствена мисъл. Мисъл, която автоматично ме спира на всяко покорено стъпало и пред всяко ново... ягода или шоколад? На пръв поглед е като невинна детска игра - чудиш се, суетиш се, накрая тропваш с десен крак в знак на отегчение. След това взимаш плода в едната ръка, шоколада в другата, криеш ги зад гърба си и приканваш другарчето ти в играта да избере вместо теб. Поне то би отреагирало веднага. Без да се бави. Не и ако това другарче е отражението ти в огледалото или твоята сянка... Както е при мен сега. Как да действам като дете, след като играта е чисто изпитание, далеч от наивността, от невинността... То си е очевидно - аз ще решавам. Ягода или шоколад?... Ще си позволя най-нахално да помисля. Още малко... Напрягах всяка една мозъчна клетка в главата си, независимо от това колко стаена е от обозримото. Никой не би ...