Янко - втора част
Multi-part work to contents
Един ден, неочаквано, получил писмо от родната му майка. „Останах вдовица – пишела тя. На погребението на баща им синът и дъщеря ми обещаха, че ще се грижат за мен, няма да ме оставят. Но така обещанието им там си и остана! Те се запиляха някъде по градовете, грижите ги емнаха, и аз си останах сама и без подкрепа. А имам нужда някой да ми помага. Да попристягва къщата, дворът, да ме води на доктор. Вече съм стара и болна. Всичко, което имам на мое име, ще оставя на тебе. Прости ми и идвай, навестявай ме! Твоя родна майка – Стояна.“Следваше дата и подпис.
Янко много се ядосал. Но не бил свикнал да изразява с думи чувствата си. Жена му го гледала разтревожена и мислела как да го успокои. Тя била по-практична. Но как се успокоява душата на два пъти отхвърления син. Въпреки това, не било време да се отдават на силни емоции.
Виж какво нещо е животът! - си мислела тя. Има една поговорка, която много точно пасва на ситуацията : “ще дойде мачка* за погачка“ – казва народът.
Минала седмица, докато жена му се осмели да говори по проблема. Започнала с: “Прости й, сгрешила, поради страх от родители, от хорски одумки. Млада била - сгрешила , знаеш как е в малко село… хората ще говорят. После мъж, деца! Ами ако мъжът й я изгони, какво ще прави сама жена ? Прости й, било каквото било! Нали си я търсил, искал си да я опознаеш. Ето сега, тя те търси и иска да се помирите. Съгласи се. Ще ходим веднъж месечно, ще постегнеш къщичката, градинката. Какво пък толкова? Прости й! Майка ти е! Осиновителите и двамата – Бог да ги прости, добри хора били, отгледали те, но и двамата рано починаха. А пък ние - дъщеря ни е в София, справя се сама. Нямаме кой знае какви задължения. Ще отскачаме съботен ден, в неделя ще се връщаме . Имаме кола. Един път в месеца.“
И… черният облак отминал. Янко склонил. Преглътнал обидата, оживил се. Започнали да посещават майка му. Синът простил и майката се успокоила. Животът продължил мирно, както никой не бил очаквал.
Та мисля си, не че съм привърженичка на връщане към миналото, но има неща – възгледи и ценности, които не бива да се отхвърлят лекомислено. Проблемите помежду ни могат да се уреждат и без излишни емоции, както напоследък наблюдаваме. Да отсяваме онова, което е разумно и да се стараем да го прилагаме и сега. При всички случаи, мисля, че ще е по-добре.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*котката
Край
© Anastasia All rights reserved.
