1.
Лекарката беше млада жена, на същите години като пациентката. Знаеше го от личния ѝ картон, който вече познаваше добре. Беше се поставила на нейно място, бе го правила винаги, когато имаше подобен случай, но не винаги е било с толкова млади хора. Затворена сама в кабинета си, остави убийствената реалност да я обземе и дълго пролива сълзи за болната.
- Значи вече знаете колко? - прошепна с безкръвните си устни жената.
Как да ѝ го каже? Колкото и пъти да се налага, винаги си оставаше трудно и неприятно задължение. Сълзите отново напираха да се излеят.
Как ни става скъп някой човек, когато е обречен да ни напусне – помисли си тя. - Дори и да ни е напълно непознат. Смъртта е толкова тежко напоена с тъга...
Тя пое въздух и се приготви. Знаеше, че е по-добре да го каже веднага, отколкото да отлага или да излъже. Щеше да е много по-жестоко от нейна страна да премълчи вече известното.
- Съжалявам, Ани, но са броени дни – лекарката постави ръка върху ледената длан на изведнъж свилата се паци ...