Денят пареше. Сенките бягаха и тези, които съумяваха да ги открият, бяха щастливци. Горещият юли сякаш нарочно криеше сенките си, смятайки, навярно, че всеки си има своя сянка и че който желае да се скрие от слънцето, би могъл просто да сложи ръка над очите си. Юли вярва в сенките и напълно оправдано смята, че всяка сянка няма нужда от още слънчева защита.
Денят на юли.
След като повечето търговци започнаха да затварят своите малки магазинчета, повечето работници се настъпваха в претъпканите автобуси, тролеи и трамваи, юли реши да награди с бира съименника си – Юли. Юлиан беше момче на 24 години, който се опитваше да рисува, да пише стихове и музика. Работеше в малка печатница и всяка вечер след работа се отбиваше в близка бирария.
Юлиан в юли.
Момчето влезе и седна на бара. Светло момиче го погледна зад някаква завеса в дъното и каза на някого “изчакай ме!”.
- Биричка ли? – попита момичето.
- Да.
- Всяка вечер пиеш бира тук, нали? – полюбопитства момичето.
- Така е.
- Има ли причина д ...