ЮНАК ДИЛЯН, ДВЕТЕ МУ СЕСТРИ И ЗМЕЯТ НИКОДИМ

 Един ден добрият юнак Дилян тичаше по пътеката между боровете в парка, дишаше чист въздух с пълни гърди и от време – навреме подсвирваше на кучето Лари, което също тичаше ту напред, ту се връщаше назад и лаеше, сякаш искаше да му каже нещо. Изведнъж кучето замря и се сниши до момчето.

-Какво има, Лари?- попита Дилян.

 Сега трябва да обясня защо всички го наричаха Добрия юнак Дилян, тъй като, когато наричат някого така, винаги има основателна причина. При Дилян причините бяха няколко и се знаеха от всички живеещи наоколо. Знаеше се, че без да се замисли, влезе в горяща къща да спаси един старец болен и на легло, но излезе не само с него, а и с  кучето, което след това изобщо не искаше да се раздели с момчето. Старецът се беше облегнал на него , подпираше се и на бастуна си . Отначало не знаеше, че кучето му също е спасено и очите му се насълзиха, защото мислеше, че Лари е загинал. Както вече се досещате, той трудно се движеше , не можеше да изкарва кучето на разходка и затова с радост повери тази задача на Дилян.

  Другата история беше с котето, което падна от дървото в реката и едно момченце влезе да го спасява, без да може да плува. Когато разбра, че няма да може да излезе, защото течението го повлича, то завика за помощ, котето и то започна да мяука с всичка сила. Добре, че Дилян караше колелото си наблизо. Без да се бави и минута, се хвърли във водата , но течението беше силно и беше отнесло детето и котето на доста голямо разстояние. Но момчето не напразно беше спечелило състезанието по плуване на наскоро открития в квартала басейн. Стигна бързо до двамата злополучни плувци, котето се качи на раменете му, а детето се хвана за него и така изплуваха тримата на брега. Имаше и една история с откраднати обувки на отбора по футбол на училището, които Дилян намери, но кои са крадците така и не каза. Само той знаеше, че те бяха му обещали повече да не правят така. Бяха малки деца от квартала, които също искаха да имат футболни обувки, но нямаха пари , защото семействата им бяха бедни. Знаеше също така, че големи лоши момчета ги бяха накарали да крадат и затова хубаво си поговори с  хулиганите. Не се знае, обаче, какво точно им каза, сигурно само каквото един добър юнак може да каже, но вече нито се чуха, нито се видяха в квартала. Така че и сега се оглеждаше дали няма още някой подвиг или добрина за извършване из града. Но кучето все така се снишаваше до крака му и не искаше да бяга напред. 

  И имаше защо! По пътя се зададе самият Змей Никодим! Вървеше наперено и отвреме- навреме изпускаше дим от ноздрите си, защото не искаше да показва кривите си зъби, които никаква паста за зъби не можеше да избели.

–О, Диляне, здравей, приятел! –избоботи с пресипналия си глас Никодим- Точно тебе търсех, да знаеш! Искам да поговорим като юнак с юнака.

–Че и ти ли се смяташ за юнак? – зачуди се Дилян- Засега не се е чуло нещо хубаво да си направил!

–Е, недей така , де! Млад съм още, имам време за подвизи! Даже  не съм се оженил и няма кой да се грижи за мене!Като казах, че не съм женен, точно затова те търсех!

–И как мога да ти помогна? Не познавам млади дами, подходящи за тебе, че да те запозная...Пък и ти си от такова родословие...Не казвам нищо за самия тебе, но роднините ти , казват, често закусвали или обядвали с някоя невинна девойка или самонадеян юнак!

–Ама..такова, ако трябва да сме честни, носят се такива легенди, но те са ми много далечни роднини! Чак десети- петнадесети братовчеди! Може да се каже, че нямам изобщо нищо общо с тях!  А че ти познаваш подходящи дами, познаваш, дори са ти много близки...Няма да увъртам, ще ти кажа направо. Много харесвам твоите сестри- Русалия и Калия! Искам да се оженя за тях!

   От учудване Дилян едва не падна.

-Каквооо? За моите сестри? И за коя по- точно?

-Ами...как да ти кажа, аз , такова...искам и двете да ми станат жени! Голям съм, силен съм, ям много и една няма да може да ми приготвя достатъчно храна ! И ако са се научили вече да готвят, ще ги взема и двете! Като царици ще живеят, цял дворец имам на върха на скалите! Ще им нося я по някой елен, я по някое диво прасе и те ще ми го готвят или със зеле, или с картофи...- размечта се Змеят Никодим.-Може и с ориз , по десетина килограма на казан ще стигнат! А колко хубаво ще е и с лапад! Аз не ям сурово месо като някои диваци! Ще им купя по цял гардероб с модни рокли и блузи, цели кутии с бижута! Зная един поток, където златото направо се показва между камъните на дъното!

  Дилян почти не можеше да говори от възмущение:

–Ти чуваш ли се какво говориш? Моите сестри са първи хубавици, а ти си най- грозният змей, който съм виждал!

  Честно казано, Дилян друг змей не беше виждал, но беше убеден, че Никодим е най- грозният.

–Е, недей да говориш така , де! Зная, че не съм подходящ да се явявам на конкурси по красота, но това ли е най- важнто? Всеки знае колко съм добродушен и как обичам да помагам на всички...Виж какво, ако пък сестрите ти не знаят да готвят, ще ги научи майка  ми, която хората съвсем несправедливо наричат баба Яга, млади са още, не е беда! Хайде, Диляне, съгласи се да кажеш някоя добра дума за мене, а?

-Ама ти май сериозно си го решил?, поклати глава Добрият юнак Дилян, Не, не, казвам ти да се откажеш с добро, защото иначе лошо ти се пише, да знаеш! Само да си посмял да им досаждаш, голям бой те чака! Те са ми сестрички и аз съм длъжен да ги опазя от нахални ухажори, поне докато не станат на подходяща възраст!

- Добре , де- изведнъж даде заден ход змеят, Щом не си съгласен...Но поне няма ли да ги питаме, а? Аз мога и да изчакам ,  докато пораснат!

- Я го виж ти! – на Дилян неочаквано му стана хем смешно, хем жал за Никодим. Горкият, на колко момичета досега беше предлагал да се омъжат за него и никоя не се беше съгласила! Самодивите направо го напръскаха с отвара от самодивска билка и за няколко дни си беше изгубил силата. Горските джуджета пък уж се съгласиха да му дадат сестра си Снежанка, поканиха го на обед, но там му поднесоха забравящи гъби и след това той изобщо не можеше да си спомни защо е отишъл при тях!

   А сега се сетил и за сестрите на Дилян! Не, добрият юнак изобщо не можеше да го позволи!

-По- добре е изобщо да не се надяваш, каза той, и да пораснат, няма тебе да изберат! Все едно аз да се оженя за дъщерята на жабата Илонка! Като казах Илонка...ти защо не поговориш с нея, а? Дъщеря й може и да се съгласи да стане госпожа Змеева- Никодимова!

   Но змеят Никодим изобщо не искаше да чуе за дъщерята на Илонка, която също се казваше Илонка, защото жабата не можа да измисли по- хубаво име от нейното собствено! Всъщност, тя й беше осиновена дъщеря, изобщо не беше жаба, а млада госпожица , но миниатюрна по размери,беше пристигнала в къщата й в реката на едно голямо листо, толкова мъничка беше още! Не се знаеше кои бяха родителите й, никой не можеше да каже, а и детето не знаеше! Но когато порасна  стана едва колкото  палец, а след това  се научи да говори и  стана ясно, че по- устата и безцеремонна мома няма в цялата гора, нищо, че беше толкова дребна! Не дай си Боже някой да я закачи, обсипваше го с подигравки и обиди, докато побегнеше засрамен накъдето му видят очите! Още не беше се захванала със змея Никодим, но знае ли човек какво щеше да й щукне?

-Какво говориш, Диляне, от нея всички се страхуват, да не съм луд да й предлагам! Ти си мисли каквото искаш, но аз довечера ще отида да говоря със сестрите ти!

   Речено- сторено! Привечер  Никодим вече чакаше пред вратата на къщата на сестрите. Беше се издокарал с тениска с надпис „Не се страхувайте! Току-що обядвах!“,  защото мислеше, че написаното е много остроумно. Имаше и нови дънки , от които се подаваше опашката му с идеално излъскани люспи, на ръцете си носеше ръкавици, които скриваха острите му нокти, а на главата му се мъдреше бейзболна шапка! От време навреме си повтаряше какво ще каже на момичетата, внимаваше да говори правилно,  за да не се изложи с някои простовати изрази. Но колкото повече стоеше пред вратата, толкова по- голяма паника го обхващаше. Изобщо не беше сигурен, че ще успее да ги убеди, дори не знаеше дали ще го изслушат! Затова, след кратко колебание, се скри в жасминовите храсти, макар че те бяха цъфнали и пръскаха силен аромат, а Никодим не беше сигурен, че не е алергичен. Но трябваше му време да реши какво ще прави.

    Не се наложи да чака дълго, ето , че двете сестри се зададоха. Носеха тенис ракети, защото се връщаха от тренировка. Тренираха много упорито, понеже искаха да надминат легендарните сестри Малееви!

  И както си се смееха на нещо тяхно, изведнъж Калия се спря и наостри уши:

-Како, май тук има някой в храстите!

-Така ли? Не, не вярвам, Кали, още е светло и едва ли някой ще се крие в тях, всичко се вижда!

- Не знам какво се вижда, но аз чух някой да киха!

-Да киха?Абсурд, от какво ще киха, храстите миришат толкова хубаво! – и Роси пое дълбоко въздух.

   Калия беше права. Змеят Никодим наистина беше алергичен към жасмина и колкото и да се стараеше да се въздържи, кихна силно няколко пъти. Двете момичета не се поколебаха, а тръгнаха по посока на кихането. А то не спираше, три, пет, седем, петнадесет пъти кихна горкият змей , а от носа му потече обилна секреция. Едва свари да извади носната си кърпичка, иначе трябваше да се бърше на тениската!

-Крадец! Како, дръж да го хванем и предадем в полицията! –извика Калия, която изобщо не се церемонеше с никого и раздаваше удари наляво и надясно! Така направи и сега, нападна горкия Никодим с ракетата, а ние знаем, че той никога, ама никога дори не беше си и помислял да краде нещо от къщата , освен, в краен, ама наистина краен случай, двете момичета, самите сестри Калия и Русалия!

-Ама чакайте, момичета, мога да обясня!- и отново залп от кихавици- Не съм крадец, как така ме обвинявате без доказателства!

-А какво правиш в храстите, а? И кихай в лакътя си, ще ни заразиш!

-Ти изобщо, защо не носиш маска?- започна го и Русалия.- И не ми се оправдавай, не казвай, че не си крадец, нали ти открадна шареното елече на мечока  Симеон! – и бух! с ракетата, още и още веднъж. Змеят само се опитваше да се защити, да не е толкова невъзпитан , че да се бие с момичета, но те изобщо не си поплюваха! Така че до предложение за женитба изобщо не се стигна! Едва успя да се отскубне и хукна, накъдето му видят очите.

   А двете бойни млади госпожици влязоха в къщата , все още зачервени и възмутени от преживяното. Там брат им Дилян , без да подозира нищо, гледаше мач по телевизията. Когато му казаха какво се е случило, той пък им обясни причината Никодим да ги търси, по- точно, да се скрие от тях. Накрая, след като подробно обсъдиха случилото се, тримата се смяха дълго и помислиха, че случаят е приключен.

  През това време змеят Никодим бързаше за в къщи и се надяваше никой да не го види и разпитва защо е в толкова окаяно състояние, надраскан от храстите, хремав и със синини. Някой ще попита как така змей да е хремав, той не бълва ли огън , а огънят не пресушава ли всички хреми! Е, не е точно така, но по въпроса за хремата на змейовете попитайте доктор ...ух, забравих му името, но всеки змей го знае, така че ако попитате...

  Та така се промъкваше Никодим и уж не вдигаше шум, но кихавицата го издаваше. Не щеш ли , срещна изобщо не когото трябва. В средата на реката, на един пън, Илонка ловеше мухи с паяжина.

-Ей ти, какво си се разкихал?- развика се малката госпожица и прибра няколко мухи в специална торба.- Плашиш ми мухите!

- Извинявай, аз само...съм алергичен към жасмин!- успя да измърмори Никодим преди да се разкиха отново.- А на теб защо са ти тия мухи?

-Ще изненадам мама! Ще й приготвя омлет от яйца на комари и мухи, просто ще си оближе пръстите! Ще сложа за подправка жабуняк и за сос слуз от охлюви...- започна да обяснява подробно момичето, но на змея Никодим направо му се догади от тая готварска рецепта.

- Добре, добре, прекъсна той Илонка- А мрежата откъде взе? Прилича ми на изработена от паяка Паул! Не съм сигурен, че си му искала разрешение!

- Не съм, но това няма значение, той постоянно плете нови и нови мрежи, вече се е разпрострял на целия клен, където е домът му! Казват, че се опитал да продаде няколко десетки метра, но не се намерили клиенти...А ти...вярно ли е , че си търсиш жена? И коя ли ще те вземе тебе, защо ли изобщо питам!

- Не, не е вярно, мама казва, че ми е още рано да се женя, така че...

  Беше решил за нищо на света да не се издава пред най- голямата подигравчийка в гората. Изведнъж нещо се размърда във водата, беше видрата Панайотка. Всички я знаеха като най- голямата сватовница , беше оженила доста двойки наблизо и надалеч.

• Здравейте, деца! Как хубаво си говорите, а пък аз ви прекъснах...Затова мога ли да ви кажа по нещо на ухо?
• Разбира се, лельо, отзова се Илонка, и без това разговорът не е интересен!

  И така Панайотка се приближи отначало до единия, след това до другия , но какво им е казала, аз не зная поне засега. Резултатът беше, че Никодим изведнъж излетя и аха да изчезне в небето, но Илонка се развика след него:

-Ей, почакай малко, искам да те питам нещо! Спри се , бе, само питам! – и когато Никодим спря внезапно, така че за малко да си удари главата в гнездото на совата, тя продължи: Вярно ли е, че ядеш толкова много, че никоя жена не може да ти сготви достатъчно ядене?

- Има нещо такова, смутолеви змеят, майка ми само успява, но тя е вече много стара и недовижда, ту сол сложи повече, ту засили огъня така че яденето загаря...А вярно ли е, че ти няма да останеш толкова малка  при определени ...хм, обстоятелства?

-Е, не знам, но може да опитам...Ти само донеси един глиган, а аз така ще ти го сготвя, че няма и кокалче да оставиш от него! Не че искам да се ожениш за мене, нее, но все пак, не е лошо да опитам да порасна!

  Сега разбрахте ли какво беше пошушнала Панайотка на двамата? Не още? Тогава ще ви кажа.

 На змея Никодим каза, че Илонка няма да е все така малка, че щяла да порасне като нормално момиче и щяла да стане много по- въздържана и добра. Но при условие че...

  И тук става интересно! Трябва да сготви ядене на един змей, да го нахрани  така, че нищо повече да не може да поеме и той да я поиска за жена! Нали Никодим няма нищо против, нали точно такава жена си търси! Никодим не беше много съгласен, , но ако се променеше малко момата...Затова и така излетя да търси и убие глиган.

  А на Илонка видрата каза, че само ако успее да сготви цял глиган, ще порасне и ще стане най- прочутата готвачка в гората! И тогава змеят ще я поиска за жена , ще й дава каквото си поиска и ще живее в палат! А пък доколкото знаела Панайотка, такъв добър мъж нямало да намери, нали цялата гора я знае каква е устатница и никой момък не смее да припари край дома й!

  И ето, че от небето сякаш падна най- едрия и пакостлив глиган в гората, а малката Илонка веднага се захвана за работа! Какво прави, какво стори, но след няколко часа глиганът къкреше в голям казан , най- големия в гората и от него се носеше апетитна миризма на джоджен , босилек и още нещо, което е тайна на самата готвачка! Няма защо да ви казвам, че Никодим бързо го подуши, хремата и кихавицата му бяха вече минали! И се спусна на поляната с най- голямата лъжица, която намери, а вие изобщо не сте виждали такава!

  И тъкмо да започне, насреща му се появи едно малко  момиче с разчорлена коса  и изцапана престилка.

-Започвай, какво гледаш!- сопна се Илонка и Никодим послушно загреба от яденето. Яде няколко часа, коремът му беше пълен до пръсване, а дъното на казана още не се виждаше.

-Е, не мога повече! –призна най- накрая  най- големият лакомник в гората. – Ти успя да ме нахраниш и аз...аз...- и изведнъж запъна. Ами как сега да каже „Искам да се омъжиш за мене!“? Който и мъж да попитате, всеки ще ви каже, че е почти невъзможно!

- Хайде , де, имаш още нещо да казваш, кажи го!- настояваше Илонка.

- Ами аз...много искам...

-Да се...

- ...оженя...

-Хайде де!

-За тебе! Да, много искам да се оженя за тебе! Кажи „да!“ и да видим как ще пораснеш!

  Разбира се, Илонка каза заветното „да!“ и изведнъж започна да расте.

Растеше , растеше, растеше...стана по- голяма от видрата Панайотка, по- голяма дори от Русалия...

  Защо се чудите? Според вас, колко трябва да е висока съпругата на един змей?

   Това, което последва, не е важно, сватба като сватба!

   А, да, а каква е тая история с елечето на мечока Симеон, ще попитате. Е, за нея друг път, в друга приказка!