ЮНАК ДИЛЯН, ДВЕТЕ МУ СЕСТРИ И ЗМЕЯТ НИКОДИМ
Един ден добрият юнак Дилян тичаше по пътеката между боровете в парка, дишаше чист въздух с пълни гърди и от време – навреме подсвирваше на кучето Лари, което също тичаше ту напред, ту се връщаше назад и лаеше, сякаш искаше да му каже нещо. Изведнъж кучето замря и се сниши до момчето.
-Какво има, Лари?- попита Дилян.
Сега трябва да обясня защо всички го наричаха Добрия юнак Дилян, тъй като, когато наричат някого така, винаги има основателна причина. При Дилян причините бяха няколко и се знаеха от всички живеещи наоколо. Знаеше се, че без да се замисли, влезе в горяща къща да спаси един старец болен и на легло, но излезе не само с него, а и с кучето, което след това изобщо не искаше да се раздели с момчето. Старецът се беше облегнал на него , подпираше се и на бастуна си . Отначало не знаеше, че кучето му също е спасено и очите му се насълзиха, защото мислеше, че Лари е загинал. Както вече се досещате, той трудно се движеше , не можеше да изка ...