18 мин reading
Ако човек има възможност да живее вечно, ако това му коства да обрече на вечен Ад този, който го обича, би ли го направил? Аз бих…
***
Прибрах се вкъщи горе-долу навреме. Къщата се тресеше. Вратата на килера се крепеше кажи-речи на едно болтче, а ударите идващи отвътре бяха мощни - туп…Туп...ТУП. Наподобяваха сърце. Гневно сърце. Сигурно се досещаше какво го чака…
Приближих се бавно до вратата, знаейки, че все пак съм дошъл навреме и любопитен да разбера дали щита ще избие. Изби. Пухчо - беше обещал да си седи вътре мирно и тихо, и на спокойствие, утихна, сякаш се засилваше за нов удар, тялото му срещна пак вратата и тя отлитна навътре в стаята помитайки по пътя си един стол, две кафени чаши на кафената масичка, кафената масичка и размаза всичко, в една невинно изглеждаща на пръв поглед закачалка на стената.
На прага на килера стоеше Пухчо, сто и петдесет килограмово кълбо от...памук ако щете. С ръце и крака стърчащи от топката. И изцъклени червени очи и голяма уста, с черни устни, вът ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up