За мъжете, секса и още нещо...
Често се питам как е възможно мъжете да са толкова подвластни на секса? Чак до будалалък, както се казва... Всичко са готови да пожертват само заради едното... А после сърцераздирателно се кълнат, че това нищо не значи за тях. Де да можеха жените спокойно да приемат тази реалност! А онези, които проявяват житейска мъдрост, се броят на пръстите на едната ми ръка. Моя приятелка едва не се побърка, когато в навечерието на сватбата хвана годеника си в обятията на грозновата и пъпчива стара мома. „Как можа да го направи баш с тая?! Да беше барем красавица, щях повече да го разбера!" - вайкаше се тя. Така и не му прости. Човекът просто беше проявил хуманност, но кой да го разбере...
Спомням си за един случай на плажа - бях на петнайсет. Минавах покрай групичка мъже и чух най-възрастния от тях - шейсетгодишен (дядка за мен тогава) да казва: „Ей за такова петнайсетгодишно съм мечтал цял живот!" Мъжете мръснишки се разхилиха, а аз щях да потъна в земята от яд и срам. За малко да хвърля шепа пясък в лицето на този дърт развратник, но пусто възпитание... Това беше първата ми автентична среща с мъжката природа.
Имах приятел - поет, с когото си споделяхме, разменяхме си стихове и ни беше хубаво. Един ден, както се шегувахме, той изведнъж ме погледна в упор и ми кресна: „Докога ще те чакам аз тебе?! Баста! Бях дотук!" И тръшна вратата след себе си. Дълго стоях като гръмната - чак тогава загрях ... Така безславно приключи нашето приятелство.
Уважаеми мъже, не може ли поне веднъж, по изключение да забравите за пола си? Ей така, за разнообразие! Съзнавам, че въпросът ми е риторичен, но ще го задавам още някоя и друга годинка. После вече няма да има смисъл...
© Вилдан Сефер All rights reserved.
