Не излизам често. Някои ми казват, че е странно, други ми се смеят, а останалите просто ме чакат да си подам носа навън, за да изкопчат някоя бира на аванта. Като се замисля, първите и последните май са едни и същи. Все пак е готино на някого да му пука, дори само в определени моменти. Това е единственото време, когато можеш да си сигурен в безусловната любов на някого - когато му трябват пари. Един горещ следобед на юни ми се обади Ганчо, искал да ме види. А между другото имаше нужда от някой будала да му плати пиячката. По принцип не ми пука за парите, но много мразя навлеци. От друга страна се чувствах гузно, защото дължах услуга на момчето. Не беше кой знае какво, но мразя да дължа услуги, дори повече от навлеците.
- Как си, човече, забравих как изглеждаш? - Ганчо изглеждаше искрено щастлив, че ме вижда.
Винаги симулираха интерес към живота ми. Поне докато не платя сметката.
- Добре съм. Просто исках да остана малко сам.
- Странен човек си ти. Е, хайде, да седнем някъде, а? Само де ...