Кака Пена беше хигиенистка във фирмата. По-конкретно – чистачка. И още по-точно – прислужничка. С широк кръг специалности и роли – чистене, миене, лъскане, тоалетно хигиенизиране, тичане за кафе и минерална вода, дори сервиране при срещи с по-маловажни гости. За важните шефовете викаха Марчето секретарката. Която създаваше правна атмосфера за разговорите само с едно навеждане, при което щедрите й форми преливаха като цунами от басейн, в който се е метнал пиян слон.
В къщи кака Пена си знаеше работата. Пристига, вади парцала, измива плочките в коридора – та като се прибере бай Пешо цяла вечер да ходи с мокри чорапи и да знае, че жена му е чистница.
Да де – той често оставяше всичко, вземаше някоя оръфана книжка от някогашната „Библиотека за ученика“, вирваше нозе върху табуретката и, опънал се във фотьойла, потъваше в четивата, които навремето беше пропуснал. Както сега признаваше – поради собствената глупост и страстта на кака Пена всяка вечер да ходи по дискотеки, че и когато се обърн ...