И тази сутрин няма да ти направя закуска. Но не защото аз не закусвам, а ти нямаш котлон (а мрънкаш все за палачинки). Ако трябва да съм честна, дори не знам как се правят палачинки, но щях да се науча, ако беше поискал. Разбрах какво е  „плювиограма“ (for God’s sake!), та едни палачинки ли няма да забъркам! Ти даже мляко нямаш в празния си хладилник. Празен като погледа, с който ме изпращаш, замразен като сърцето ти, може би много преди да се срещнем. И не знам дали не искаш да го стоплиш за мен или няма да го стоплиш за никого, както правят повечето мъже, след като ги зареже ученическата любов. Глупаво... Но никой не е достатъчно голям  да спори с различията между половете.

Знам,че ще трябва другаде да се топля. И другаде ще си пия кафето, защото го обичам горещо и с дъх на никотин. А твоето е студено, нали е от вчера.

Защото няма кой да ти направи закуска.

Всъщност, даже не съм те виждала да пиеш кафе. Но палачинки всеки яде – аз ги предпочитам с твоята компания; ти - със сладко от къпини и с каквото там намериш... в празния си хладилник.

Да вземеш да го напълниш малко.Че ще дойде ден, в който ще поискаш Някой да ти направи палачинки. И кафе ще пропиеш, и цигара ще запалиш като усетиш електричеството във въздуха от нечие присъствие, толкова стряскащо непознато, а някак... жадувано; с аромат, който ти вдъхва пълната увереност, че не можеш да си никъде другаде в този момент, че искаш моментът да продължи до тогава, когато ще си на 70 и няма да има палачинки, а ще се караш с този Някой за цвета на салфетките и разсипаната сол по масата.

А няма да имаш едно мляко в хладилника.