Мъчно мога да опиша с думи своето последно пътуване до една от някогашните български столици. За втори път през този месец имах щастието да пътувам до тоя малък град, в който прекарах четири години от своя живот. Ако през първото си пътуване аз носих известни притеснения и размисли в сърце, то този път всичко бе коренно различно. Току-що бях излязъл от последния си изпит. Сесията ми завърши успешно. Чувствах се така, както не се е чувствал дори акадския владетел Саргон I Велики, който създаде първата империя света. За мен бе истинска радост, че се справих отлично с всички изпити. Възможността за поредната кратка разходка в китното предбалканско градче, в което получих дипломата си за средно образование, галеше сърцето ми така, както царица, надарена с извънредно множество от благороднически добродетели милва своето невръстно чедо.
- Нямам нищо за губене! - помислих си аз и мигом се отправих към своето пътешествие.
За разлика от предходната разходка, този път аз слабо се интересувах от ...