За рая и ада
"Докъде стига лодкарят... докъде ще стигна аз? Докъде ще ме отведе... до рая, до ада? Можем ли да го подкупим със златна монета? Не-е, не-е... никой не може да подкупи съдбата си, никой. По един или друг начин... който и да си, ти винаги ще стигнеш до края на твоя път... до единствения край, защото така ти е предначертан, от самия теб. Не мога да излъжа себе си! Кой може? Някъде дълбоко в теб се вкоренява истината и тя никога не излиза и , да, приятелю, никога няма да излезе от там. Осъден си... осъден си на собствената си присъда - за добро или зло."
С тази си последна мисъл съдията удари с чукчето и произнесе отчетливо:
- Виновен! Следващият.
Един старец, целият в дрипи, мършав и мръсен, той беше следващият. Съдията го гледаше със съжаление, с тъга и обвинение към самия себе си.
"Ами този старец... какво ли си мисли той преди края? За живота или за смъртта? За какво говори с лодкаря - за рая или за ада? Хах... в крайна сметка кое има значение? Твоите мечти или реалността ...