За сбогом
Издишвам те. Издишвам се. Лишавам се от всички привилегии. И замирам в очакване. Боли в малките пролуки тишина. Крещи и бавно изпива остатъците кураж. Не разбираш ли, че смелостта ми се ражда от отклик на лешникови очи? Не видя ли? Не чу ли последните стъпки вяра, които така наивно жигосаха цялото ми присъствие? Които отсега нататък ще се кланят на бляскави призраци. Умопомрачени. Забравили себе си, забравили мен, опитващи се да забравят теб...
Всяко старание се размива. Всяко страдание умира непочетено... И безпътен е дългият прилив...И обезкоренена е всяка малка сълза. Дръзнах да те искам само за себе си... Огорчението се изгубва всеки път някъде между прошката и желанието да вярвам в илюзии.
Ранена гордост нямам!
Твоето заминаване може би е начин да се завърна при себе си... Крещя в окови и не искам да се върна. Душата пристана на лешников цвят. А всеки поглед назад е нова рана... И нов ден самота.
Парченца обичане се стопяват в мъгла. Не искам цигулки да плачат. Оглеждам се в стъклена длан и се пропуквам. Страх ме е. Винаги ме е страх. Не от болката, не. От смъртта на чувството.
И птиците ще ме гледат с изумрудени зеници. И плашат ме всякакви красиви лица. Присънват ми се слънчеви утрини и дълги неизживени лета...
Знаеш ли? Ще заровя всички малки ранички в пясъка. И ще зачакам дъга. Може би някой ден морската пяна ще ги намери. И ще им даде нова душа...
© Ралица Стоева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"Огорчението се изгубва всеки път някъде между прошката и желанието да вярвам в илюзии."
Ако някой някога реши да проследи творчеството ти ще види едни чувства, описани по изключително оригинален начин, от техния зародиш, лутането им, възхода им, смеха им, безпокойството им, копнежа им, тъгата, безнадежността, търсенето им, самооценката, тихото стихване...
Винаги си ме докосвала по един необикновен начин, който ме е усмихвал с красотата си и замислял с дълбочината си!
Прегръщам те, Рали! -
"Присънват ми се слънчеви утрини и дълги неизживени лета..."
... и да, безпътен е приливът...
Наслада си!
-
Лиричност даряваш...
И мен не ме е страх от смъртта,страхувам се от самотата. -
Дързостта понякога струва много , ...да -МНОГО !!....и е тъжно и боли до разкъсване ...., знам от опит...
"Твоето заминаване може би е начин да се завърна при себе си... Крещя в окови и не искам да се върна."....преживяно...!!! Хареса ми твоя изказ ....много!! -
Рядко ми се случва като прочета нещо да нямам думи, но случаят е точно такъв. Браво!
-
"А всеки поглед назад е нова рана... И нов ден самота."
По-добре е да има само настояще.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
ровя те...
защото безмълвието лекува...
но и пари...
затова се завръщам тук...
и там... от преди...
... къде си?