Sep 21, 2020, 9:31 AM

За сцената на живота

  Prose » Humorous
665 1 12
2 min reading

Седя аз на пейката и си мисля – имам тоя лош навик. Макар да знам, че колкото по-малко мислиш – толкова си по-щастлив. А най-щастлив на майката Земя е идиотът. Седи на счупена щайга, заметнат със скъсан чул, дъвче парче плесенясал хляб. И си представя, че е на златен царски трон, наметнат с алена мантия, яде пуйка с портокали.

Появих се на тази сцена – живота, както я е определил колегата Шекспир, и веднага около мен главните роли заиграха мама и татко. Те ме обличаха, къпеха, учеха ме как да ям, как да не пуша, кога и къде да ходя, в колко да се прибирам.

Като тръгнах на училище – в главната роля влезе другарката класна. Нареждаше кога, как, какво да уча и пиша, какви тетрадки и учебници да нося, при кого да седя, с кого на лагер да ходя.

В казармата главната роля пое старшината. Командваше уверено кога да ям, кога да спя, кога по полето да търча, кога в отпуска да изляза, кога в ареста да вляза.

След това главната роля грабна жена ми. Тя най-добре знаеше как точно да и се обясня и кога да се оженим. Нещо повече – тя знаеше по-добре от мен какви деца искам аз, в какъв дом да живея, какво харесвам за обяд и какво (най-вече за пиене) не обичам.

Като щафета пое главната роля синът ми. Той ми обясняваше какво съм постигнал и какво не, къде искам на почивка да го пратя, какво хоби (строеж на къща за него) имам.

И през цялото време държавата ми казваше каква заплата ми се полага, в какъв панел да живея, за какви строежи на заводи и резиденции да отиват парите ми, къде да бъда на работа разпределен, как да се казват синовете ми, какъв строй да строя, та властниците в него да ме вкарват…

Но най-сетне умрях. Защото снахата знаела как съм мечтаел по-бързо да си отида, та стаята да освободя и да не се мъча, внукът знаел какво джамбуре очаквам да вдигне в моя памет… А пък попът знаеше кои точно молитви жадувам да ми чете от погребението до 40-те дни.

Така протече животът ми – тая театрална сцена, на която всеки иска да играе главната роля.

Кой съм аз ли? Аз бях масовката.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Коновски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Елке, Иване!
    Уважаема Ивита,
    явно вината е в мен - не съм се изразил ясно, щом не съм разбран.
    Просто приемането на автор и герой в едно е хем хвалба /историята е реалистична и читателят е повярвал в нея/, хем настъпване /неуспешно невидимо разделяне на двамата/.
    Извинявай, ако нещо...
    Хубав ден!
  • Хареса ми!
  • Генек, писането в 1л. ед.ч. е предимство, поне аз така смятам. Така, че разликата между автор и герой е ясна. Творецът трябва да може да пише всякак, да пише за неща, които не е преживял лично. Това прави ценна творбата. Въпросът ти малко ме обижда.Важна за мен е способността да надничаш в бъдещето, да интерпретиреш миналото и съпреживявяш днешния ден. Написаното ми хареса, затова го уважих с присъствието си.
  • И аз се замислих дали не съм в масовката! Поучително наистина!
  • Благодаря, Ивита, Красе!
    Ивита, нали правиш разлика между автор и герой? Щото имам и разказ, писан от името на динозавър...

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...