За страховете, черните дупки и надеждата...
От години в съзнанието ми са се настанили множество страхове. Някои и аз самата не мога да ги обясня, защото дори и аз не се разбирам понякога. Едно обаче знам – след поредното разочарование и силна душевна болка попадаш в следващата по ред черна дупка. Само дето този път е по-голяма и е все по-трудно да „издрапаш” на повърхността.
През всичките тези години обаче със сигурност разбрах поне едно нещо за себе си – че съм по-силна, отколкото показвам обикновено и по-слаба, отколкото някой може да предположи. И че колкото и да го отричам, имам нужда от някого, който да ми помага да се измъкна от черните дупки. Някой, който знам, че ще ме хване, ако започна да падам...
- Знаеш ли, че съм виртуално влюбен в едно момиче от твоя град? С две години по-малка е от теб... – седя срещу монитора и се пуля... Защо ми казва толкова лични неща още в началото на първия ни разговор. А и обикновено аз съм тази, която „отрязва” другия човек. Де да знам. Странно м ...