Дългият черен мерцедес ме чакаше пред блока. Навън бе мъгливо и снежно. Навяваше толкова силно, че нищо не се виждаше по-напред от метър-два. От задното затъмнено стъкло се показа усмихнатата физиономия на Валентин.
– Хайде, качвай се! – прикани ме той, махвайки към себе си.
Настаних се до него. На предната седалка шофираше костюмиран мъж с гола глава. Твърдият салон на колата беше удобен, леко хлъзгав – в перфектно състояние.
Стриптийз клубът се намираше на една малка и затънтена уличка след центъра. Към него водеха червени извити стълби. Помещението долу изскочи пред очите ми почти неочаквано. Откриваше се широк и задимен бар, в който преобладаващите светлини бяха сини и тъмновиолетови. На три малки кръгли подиуми имаше издигнати пилони, а на тях – танцьорки. Голямата сцена вдясно имитираше буквата „Т“. Приятелят ми ме побутна и се запъти натам. Последвах го безмълвно. Повечето хора в залата бяха пръснати нарядко и никой не следеше кой влиза и излиза от бара. Имаше всякакви мъже. Мно ...