Казаха ми, че обичаш да четеш.
Не съм ти „удобен“ като сюжет, нали?
Думите ми не струват.
... но от намеци разбираш, може би.
Обещавам ти история, не просто прочит...
Борислав Боянов. Името, което изричам наум с толкова ненавист. Пет дена. Пет дена ли?! Цяла вечност! Плюс още два – седмица. Седем дни без никакво известие от нея. Не просто щях да литна до Боровец, но щях и да размажа онази физиономия. Пътят за Пловдив е затворен, аз не съм на работа, навън е „кучи студ“. Дори Стоян – мъжът на Светла, все още не се е прибрал от командировка, за да си правим компания. Със съседката ли щях да си говоря? Кой знае как щеше да изглежда, ако се кача горе с чаша кафе. Разбира се, че... обмислях и този вариант, защото с Мария си бяха много близки, а аз нямах никаква информация за нея. И как щях да попитам: „Светле, как е Мария? Какво прави?“ или: „Абе, Светле, Мария на Боровец ли е? Защото гледах едни снимки...“. Имах още 2139853...217 примера за този въпрос. Телефонът ми кънтеше в пустия дом от ...