Соларе (Румяна Друмева)
116 1323
Mar 29, 2019, 10:20 PM

 „ Забранено за българи! “ 

  Prose » Narratives
1021 8 24
Multi-part work
3 мин reading

    Лятото дойде. За някои от нас това е хубаво, а за други...по- малко...

Масата, в средата на стаята бе сложена, готова за вечеря! Имаше най- важно хляб. От чиниите ароматно се издигаше парата от току- що сварения и сервиран боб.

– Татко, заповядай! Яворе, вземи детето и идвайте! Вечерята е готова!

Насядаха всички около масата и баща ѝ се присегна да вземе от хляба, но младата жена го изпревари с думите си

– Я, я, да се  посместим малко! Гошко, примести се по- близичко до дядо си, или ела към мене! Да направим място!

– За кого? Чакаме ли някого?- обади се Явор, съпруга на Зорница.

– За мъртвите!

– Ела Гошко към мене, ела да има място и за баба ти, тя... - и погледна към стената, където висеше наскоро сложеният там кръст.Той, кръстът се беше появил неотдавно в този дом на военен офицер, вече пенсионер. След смъртта на съпругата му и майка на Зорница...

Ядяха мълчешком, дори и малкият Гошко не се обаждаше. Така се хранеха, сякаш изпълняваха някакъв неписан ритуал...

– Направила съм баница- прекъсна тишината Зорница- и дребни сладки, ама те...сбърках нещо в рецептата...

– Нищо, нищо! Дай ми от тях, сбърканите!- каза баща ѝ и продължи  вече почти мърморейки, докато младите се готвеха да излязат от стаята- Не правите хубаво! Оставяте ме съвсем сам, точно сега...Яд ме е, че вземате и детето с вас да се блъска, по пътищата...Ама решили сте...така да бъди...ако съм жив...ще ви посрещна...А аз...и сам войнът е войн...

– Татко, не се сърди, ние пак...- каза Зорница, като понечи да прегърне баща си, но той с жест я отблъсна от себе си.

– Нищо, вървете! Каквото е писано, това ще стане!

Зорница го погледна, но нищо не му каза. Изненадаха я последните му думи. Баща ѝ беше суров човек, корава душа, а сега... А така ѝ се искаше да го прегърне, да докосне, понапълнялото му от годините  тяло, да се извини, за мъката която му причиняват, но не посмя...

    Влезе в другата стая. Там я чакаха готови за пътуване, два куфара, два чадъра и много, много мечти...

Малкият Гошко беше заспал, прегърнал под леката завивка любимото си мече. Усмихваше се на нещоси, но спеше, дишаше равномерно...какво ли сънуваше...

   Зорница влезе и в другата стая, при Явор. Внимателно легна до него. Внимателно, за да не наруши спокийствието на блаженно излегналото му тяло. Но когато спря да шава между завивките и се отпусна на свой ред да чака съня да влезе и  под нейните клепачи, почувства ръката  му върху талията си.  Беше топла, галеща, нежна, подканяща за близост...

Тръпки минаха през цялото ѝ тяло. Устните им започнаха сами да се търсят!  Страстно!  До болка! Любиха се!  Като че ли за последно! Сякаш се сбогуваха с нещо...

Някъде от вън, в тишината, се чуваше самотната песен на щурче...

– Трябва да заспиваме, скъпа! Път ни чака...

– Да...със слънцето...след слънцето...- прошепна Зорница и се отпусна в прегръдката на Явор. Умората и сънят, бавно се спускаха и затваряха очите ѝ...

Само щурчето...унасяше с мелодията си...сливаше се с ритъма на сърцето ѝ...

   Фигура на висок, слаб мъж, облечен в дълга, закриваща краката му бяла риза, се надвеси над нея. Протена ръка към очите ѝ и ѝ каза с благ тон, но твърдо

– Ще ги извадя! Без тях ще виждаш по- добре! Ще имаш други очи! - гласът му, пораждаше доверие...

Зорница се събуди веднага! Сънят ѝ не я изплаши, но я озадачи.

Но каквото и да означаваше... ако е писано- ще стане.

 

 

» next part...

© Румяна Друмева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Пропуснала съм тая част,Руми,и понеже не са номерирани,по датите схванах,че това е първата част-завръзката.Тъжно е когато родител изпраща близки в чужбина,особено ако е вече възрастен и всичко може да се случи...И като че ли във всяко семейство има такъв случай!.А разказваш много хубаво...Втората част съм я коментирала и сега отивам на третата.
  • Даниелче, радвам се, че си на моя страничка! Благодаря много!
  • Еееех, Българийо...
  • Много прочувствен разказ, навяващ лека тъга. Пестеливо са описани душевните преживявания на бащата, който остава сам ... Моя син с цялото семейство е също в Италия... Коя е причината децата да заминават далече от Родината. Има ли виновни. България намалява. И няма кой да спре този процес...
  • Благодаря Иване, че поспря тук и постави в „ любими“!
  • Ели благодаря, че прочете тази моя страничка! Хубав ден с положителни емоции !!!
  • Емоционално и искрено! Хареса ми тази част!
  • E...чак прекрасно, не вярвам, но ти благодаря, Бени, че прочете и не отмина с безразличие! Благодаря ти!
  • Прекрасно си го описала, Руми! Поздравления!
  • Марианче, благодаря за присъствието ти на моя страничка!
  • Но това е истина, Кети, случи ми се! Ще съм благодарна, ако някой разгадае този мой сън! На лични съобщения! Благодаря ти, мила Кети, за коментара и за това, че отдели време за моя разказ!
  • Аз си харесах посланието за другите очи на героинята ти, с които вижда невидимото!
  • Благодаря ти Силве за коментара! Благодаря, че си забелязала, относно имената! Те не се слагат произволно, случайно. Имат своя код!
  • Първо, харесаха ми имената, после ти имаш особен начин на изразяване, който е пестелив откъм думи, но силен откъм заряд. Освен това мъдростта и мистиката задълбават из въображението и добавят допълнителен цвят. Ще чакам с нетърпение следващите части. Сърдечни поздрави, Руми.
  • Разплаквате ме от радост, момичета! Благодаря ти, Силве!
  • Това, правене място за мъртвите,е стар бълг. обичай, особено за Коледа и Великден. Забранява ставане от масата, за да не навреди на реколтата. А който стане, трябва да върви наведен, като житните класове, за добър урожай през годината! Фолклорът ни е Велик, изпълнен с мистерия, но ние...Благодаря, че спряхте и тук приятели, на моя страничка!
  • Аааа, поостаряло детенце съм вече, Недко! Но ти благодаря за коментара! Зарадва ме и ме усмихна! Благодаря ти!
  • Стойчо, трогваш ме! Благодаря ти!
  • Наистина мистично!
    Поздравления, Румяна!
  • Благодаря и на теб, Силяна! Не зная дали го заслужавам, но ти благодаря от сърце!
  • Румиии...... Благодаря ти!
  • Много силно, Руми, и много въздействащо, почувствах се като страничен наблюдател! Поздрав!
  • Благодаря ти, Младене и извинявай за емоцията! Благодаря, че посети страничката ми и за любими също!!!
  • Изтръпнах, докато четях. Много силно написан разказ с мистичен оттенък. Мъртвите са между нас, а уж пътуваме към страната на мъртвите. Да се сместим, за да им направим място на масата. И задължително да прочетем молитвата "Отче наш", преди да пристъпим към Тялото Му и към Кръвта Му. Поздравление за автентично звучащия разказ, Руми!
Random works
: ??:??