Забравена стара приказка
Прочетох я на много млади години – нейде в първи 0- втори клас. И я запомних.
Исках да я видя и по-късно, обаче – уви! – никога повече не я срещнах.
Поради което я преразказвам. Като поука за големите деца тук.
….
Орял си нивата селянин. И изведнъж ралото се закачило о нещо. Спрял той воловете, вгледал се…
Странна костица. Уж малка, а задържала цяло рало, че и воловете дръпнало назад.
Откачил я селянинът, метнал я настрани. Вдигнал шепа пръст и я изсипал отгоре й. Нещо като погребение.
А пръстта изчезнала…
Изсипвала се върху костицата и потъвала нейде в нея…
Хвърлил отгоре й камък. Но и той изчезнал…
Грабнал лопата и започнал да изсипва отгоре й земя, трева, камъни…
Всичко потъвало нейде си…
Върнал се в селото, извикал съселяните. Отишли с него на нивата и започнали да опитват – мятали камъчета и камъни, дотъркаляли цяла скала, един накар вол да стъпи върху костта…
И всичко изчезнало.
Обадил се стар, престар дядо, едва дотътрузил се до тук:
- Спрете, хора! Не хабете нищо. Това е кост от човешко око – насищане няма…
Та такива ми ти работи – насищане няма.
Защо тая приказка отдавна не съм срещал – остаряла е? Или е прекалено актуална…
© Георги Коновски All rights reserved.
