Забравена стара приказка
Прочетох я на много млади години – нейде в първи 0- втори клас. И я запомних.
Исках да я видя и по-късно, обаче – уви! – никога повече не я срещнах.
Поради което я преразказвам. Като поука за големите деца тук.
….
Орял си нивата селянин. И изведнъж ралото се закачило о нещо. Спрял той воловете, вгледал се…
Странна костица. Уж малка, а задържала цяло рало, че и воловете дръпнало назад.
Откачил я селянинът, метнал я настрани. Вдигнал шепа пръст и я изсипал отгоре й. Нещо като погребение.
А пръстта изчезнала…
Изсипвала се върху костицата и потъвала нейде в нея…
Хвърлил отгоре й камък. Но и той изчезнал…
Грабнал лопата и започнал да изсипва отгоре й земя, трева, камъни…
Всичко потъвало нейде си…
Върнал се в селото, извикал съселяните. Отишли с него на нивата и започнали да опитват – мятали камъчета и камъни, дотъркаляли цяла скала, един накар вол да стъпи върху костта…
И всичко изчезнало.
Обадил се стар, престар дядо, едва дотътрузил се до тук:
- Спрете, хора! Не хабете нищо. Това е кост от човешко око – насищане няма…
Та такива ми ти работи – насищане няма.
Защо тая приказка отдавна не съм срещал – остаряла е? Или е прекалено актуална…
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Надя, Силвия, Катя!
-
Знам я тази приказка, но съм я чела по друг начин. За цар и рибар и как царят за малко не се разорил, заради коста от човешко око. Не върви да я разказвам, но определено идеята е актуална. Човешката алчност е безкрайна и всеки ден сме свидетели на на това.
Поздрави! -
Абсолютно вярна. Не съм я чела, благодаря.
-
Актуална е, сенсей повече от всякога.
-
Благодаря, Георги!
-
Чел съм я и я знам.
Свещена Истина е това!
Поздравявам те.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
