Всяка сутрин Бисерка правеше сутрешна гимнастика. Тя се състоеше от бягане двеста метра и тридесет коремни преси. Това ù отнемаше доста време. Ето защо тя ставаше доста рано.
Но една сутрин момиченцето се успа и затова направи само двадесет и девет коремни преси. То набързо закуси, взе си чантата и хукна към училище. Забравената коремна преса се натъжи и тръгна по света да търси своето приложение. Тя беше свикнала да се използва, а днес не можа.
Вървеше, вървеше коремната преса, но се измори. Седна на нещо топчесто, обвито в зелена дреха. Нещото имаше много братя и сестри на земята.
- Хей, ще ме смачкаш! - развика се нещото.
- Кой си ти?
- Аз съм лешникът.
- Какво е това лесник?
- Не лесник, а лешник. Аз съм ядка, служа за храна. Живеех на дървото няколко месеца. Когато узрях, паднах на земята, но скоро ще умра. Хората ще видят, че съм узрял за тях и ще ме вземат. А ти какво си?
- Аз съм коремна преса. Днес едно момиченце забрави да ме използва и аз тръгнах по света да търся своето при ...