Забравената коремна преса
Всяка сутрин Бисерка правеше сутрешна гимнастика. Тя се състоеше от бягане двеста метра и тридесет коремни преси. Това ù отнемаше доста време. Ето защо тя ставаше доста рано.
Но една сутрин момиченцето се успа и затова направи само двадесет и девет коремни преси. То набързо закуси, взе си чантата и хукна към училище. Забравената коремна преса се натъжи и тръгна по света да търси своето приложение. Тя беше свикнала да се използва, а днес не можа.
Вървеше, вървеше коремната преса, но се измори. Седна на нещо топчесто, обвито в зелена дреха. Нещото имаше много братя и сестри на земята.
- Хей, ще ме смачкаш! - развика се нещото.
- Кой си ти?
- Аз съм лешникът.
- Какво е това лесник?
- Не лесник, а лешник. Аз съм ядка, служа за храна. Живеех на дървото няколко месеца. Когато узрях, паднах на земята, но скоро ще умра. Хората ще видят, че съм узрял за тях и ще ме вземат. А ти какво си?
- Аз съм коремна преса. Днес едно момиченце забрави да ме използва и аз тръгнах по света да търся своето приложение.
- Какво е това коремна преса?
- Коремната преса е, когато правиш гимнастика.
- Какво е това гимнастика?
- Гимнастиката е, когато правиш коремна преса.
- Не разбирам...
- Например, ти лесниче....
- Не "лесниче", а лешниче!
- Добре де. Ти като паднеш от дървото и се търкулнеш, правиш гимнастика. Хората го правят всеки ден.
- Да, но аз - само веднъж в живота. После идват лоши момчета и ме изяждат, както стана с много мои роднини, защото вече както знаеш, аз съм в роднински връзки с всички лешници по света.
- При теб е по-разл...
Но думата на коремната преса се изплаши или по-точно половината от нея, и избяга, защото нещо човешко се приближи. Тъкмо в тоя момент един ядосан камък нарочно преспъна забързаното момче. То падна и бутна малкия лешник, който се свря в една дупка, където никой не можеше да го намери. Там още група негови приятели бяха попаднали през годините, дори се оказа, че единият е далечен чичо на майка му. Бяха прекарали в тази цепнатина цели четири години, предпазени от дъжд, вятър и човешко око, разказваха си весели истории, понякога съжаляваха за злата участ на свои близки.
В същото време коремната преса също бе доволна, защото най-после щеше да бъде използвана. Благодарение на нея момчето стана от земята.
- Ще ми платиш за това - каза то на белия камък, ритна го и си отиде засрамен.
01.09.1999 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Начкова Всички права запазени
