Jun 1, 2018, 9:27 PM

Зад иконата 

  Prose » Narratives
819 1 2
2 min reading
Ако стените имаха памет, тази църква трябваше да е кръстена на нас. Щеше да бъде нещо като: „Света Грешка Повторичица” или „Свети Влюбени Непостоянни”.
Тази църква ни е виждала в ситуации, в които никоя църква не трябва да вижда двама души. Като когато прекъснахме сватбата на братовчедка ти, защото ти ме вдигна на ръце и обувката ми падна върху дървения под. И цялата църква проехтя. Даже попът спря да чете. Само булката гледаше ядосано към нас. Или когато на един Великден обикаляхме заедно и си брояхме през смях на кой колко пъти ще угасне свещта. Бабите покрай нас се кръстеха, а ние приемахме всяко пророчество на шега. Прави са били старите, не е бил на хубаво този наш смях тогава.
Тази църква е била такава част от живота ни, че днес съм тук, за да съм сигурна, че в стените й ще има нещо от нас. Не знам как да продължа... Държа дървена кутия и се оглеждам за подходящо място, където да я скрия. В кутията съм сложила няколко снимки (които ни бяха направили, без да разберем), един ключод ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мадлен Аспарухова All rights reserved.

Random works
: ??:??