Apr 25, 2010, 4:20 PM

Заемът

785 0 1
2 min reading

 

ЗАЕМЪТ

 

 

          Есенното слънце залива всичко с мека светлина. Топлите му лъчи приятно галят лицето ми. Пожълтелите листа на трепетликата весело шумолят. Птица някаква запява, прикътана в сенчестите клони. Нечии стъпки ме откъсват от сладостта на съзерцанието на природата.

          - В тебе ми е надеждата - виква ми отдалече още Румен. - Само ти можеш да ми помогнеш.

           Думите му, естествено, звучат пресилено. Не е възможно само аз да мога да му помогна. А че е в затруднение, личеше по лицето му, по отчаянието в очите.

          -  Ти вярваш ли в Бог? - питам го.

          -  Вярвам, как да не вярвам - отвръща.

          -  А не мислиш ли, че трябва него да помолиш да ти помогне?

          -  Молих го, но той не ме чува, не отвръща на молбите ми.

          -  Не богохулствай. Щом Бог не чува молбата ти, аз ли ще я чуя?

          -  Значи и ти няма да ми помогнеш?

          - Още не съм чул за какво си дошъл. Но от поведението ти разбирам, че

вярата ти във Всевишния е твърде малка. Мислиш, че само аз мога да ти помогна. Не Бог, а аз. Идваш да молиш мене, а не него. Значи повече вярваш на   мен, отколкото на Бог. Така излиза.

          -  Не ме обърквай - премигва смутено Румен. - Кажи ми направо, можеш ли да ми дадеш пари на заем или не. Спешно ми трябват за лекарства.

          -  Ще ти дам. Но искам преди това да ти обърна внимание на нещо.

          -  На какво?

          -  Искам да помниш, че Бог ти помага чрез мене. Съгласен ли си? Така няма да излизам аз на преден план.

          -  Съгласен съм. Не бях помислял за това.

Броя му исканата сума и човекът си тръгва доволен. Обещава да ми ги върне след месец.

          - Когато Бог реши, тогава ще ми ги върнеш - казвам аз и гледам как приведените му плещи изчезват през входната врата.

          А на мене есенното слънце ми дава на заем от топлината си, която един ден аз, когато Бог реши, ще трябва да му върна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Хаджидимитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дали съществуват още Човеци, подобни на твоя скромен герой, дал пари на заем?
    Разказът ми хареса, заради излъчваната от него човечност и топлота в отношенията между хората, за която днес сме зажъдняли.
    Поздрав!

Editor's choice

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...